Хуана де Ибарбуру
Хуана де Ибарбуру (Juana de Ibarbourou, моминско име - Хуана Фернандес Моралес, Juana Fernandez Morales), уругвайска поетеса, е родена на 08.03.1892 г. в град Мело, провинция Серро-Ларго, от баща испанец - Висенте Фернандес и майка уругвайка - Валентине Моралес. Учи в градското училище, после в религиозен колеж. От дете владее няколко езика. На 20 г. се омъжва за гвардейския капитан от уругвайската армия Лукас Ибарбуру. Той й дава баското име Ибарбуру, което тя носи цял живот. Печата от 1915 г. Първите й книги „Езици от елмаз” (1919, издадена в Аржентина, с предговор от Мануел Галвес), „Кърчаг с прясна вода” (1920), „Див корен” (1922, ІІ изд. - 1924) я правят широко известна, дори е удостоена със званието Хуана де Америка. Това се случва на 10.08.1929 г. по време на литературна вечер в престижния салон Лос Пасос Пердидос, в новооткрития Дворец на Правосъдието в Монтевидео от мексиканския писател Алфонсо Реис и уругвайския поэт Хосе Сорриля де Сан Мартин. През 1930 г. издава „Роза на ветровете”, след което настъпва творческа криза. За двадесет години (1930-1950) не написва нито стих. През 1942 г. умира съпругът й, по това време майор в оставка. Поетесата остава да живее в Монтевидео. Председател на ПЕН-клуба на Уругвай (1941). Член на Академията на Уругвай (1947). Председател на уругвайския съюз на писателите (1950). Носител на литературни награди (Голямата национална награда за литература, присъдена й през същата 1959 г. за първи път и др.). Пише основно проза - за възрастни и деца („Момчето Карло”, 1944). Последният етап от творчеството й е свързан с християнския мистицизъм, издава книги с разкази на такава тематика - „Библейски образи” (1934), „Свети Франциск Аскизки” (1935), „Похвали на Богородица” (1935). През 1942 г. в Буенос Айрес излиза цялостното й творчество под заглавие „Стихотворения”. По-късно публикува поетичните книги „Загуба” (1950), „Романси на съдбата” (1955), „Елегии” (1968) и др. Автор и на няколко книги за деца. През 1958 г. г. е по-номинирана за Нобелова награда. За поетесата споменава и писателят Борис Шивачев в „Писма от Южна Америка”. Умира на 87 г. на 15.07.1979 г. в Монтевидео. Погребана с държавни почести. Ликът й присъства върху националната валута на страната.
Публикации:
Поезия:
ЧАСЪТ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014
