ПРОЛЕТ
превод: Вътьо Раковски
ПРОЛЕТ
Отново шумолят реките
отнасят в утрото леда…
Разголват коленца тревите.
Пробиват радостно рида.
Отново от зори до здрача
децата из полета и гори -
като над огън пуканки - подскачат
и още повече дори.
Стремлението, далнина названо,
те мами към света и ти гориш.
Подобно гара днес е разчертана
дланта ти с релси. Още ли стоиш?
МАЙКА
Видял ли си ти майка си, когато
оправя твоето легло за сън,
чаршафа как подгъва, как опъва и заглажда
да няма нито бръчка върху него?
Дъхът, движенията на ръцете и дланта й
са тъй изпълнени с любов,
че като м и н а л, тя гаси и днес
пожара в Персепол
и като д н е ш н а, тя успокоява
бъдещата буря
в китайското или във друго някакво море.
