Ян Скацел

превод: Григор Ленков

КРЕХЪК И ОЩЕ ПО-КРЕХЪК

От суеверие или защото има хитър слух
и е радар на летните вечери под липите,
или защото сами имат грозни лица -
              заковават
старите хора прилепи на вратите си.

С гвоздей пробиват тънката ципа
             на крилете,
трупчето висне изсъхнало в тишината
и срамен ужас, гладък като коприна,
шумоли дълго по медните парашутчета
             на камбаните.

Защо нося този мъчителен образ
             в сърцето си
и защо винаги, преди да помоля
за пренощуване в чужд дом, дълго,
             внимателно
оглеждам дъските на пътната им врата,

търся по нея дупки от гвоздеи?

Аз съм само поет, радар под липите.
Не ми е дадено да отговарям. Питам.

КЪРШЕНЕ НА ЦАРЕВИЦА

В пустите кърища селяни в стари дрехи
Кършат царевични стъбла от зори
И както се провират между редовете
Сухите плевели шумолят

Последна работа върху чукана на годината
Дните стават твърди като полски камъни
В шубраките прибегне лисица като огън
Край пътя чакат дървени коли

И пада вечер Хората се връщат
В селото опасано от дим
Гъстее мракът Голите стъбла в полето
Са като белите кости на лятото

ГЛАС

И ще затупам изведнъж по тишината
С най-леката костичка

Все ще се намери такава в тялото ми
В моргата която познавам добре
И където няма да ме ужаси чужд скелет
Сам ще я повдигна
Лека и куха като носна флейта

Обичам барабана и мразя палките
От чуждо дърво
Имам в тялото си костичка за тази цел
Ще барабаня във ритъма на свойта кръв
Ще барабаня тъй както ми е заповядало
Мойто бяло чувство

А бялата ми жажда
Ще брои на пръсти думите
Ще брои да не надхвърля
Дневната си дажба