Ян Скацел (Jan Skacel, 7.02.1922, село Внорови, Източна Моравия, Чехословакия - 7.11. 1989, Бърно, Чехословакия) е чешки поет, прозаик, преводач, автор на книги за деца. Роден в учителско семейство. Завърша гимназия в Бърно (1941). Изпратен на принудителна работа в Австрия - копае тунели и строи пътища. След войната завършва философския факултет на университета „Масарик” в Бърно. Работи като журналист в сп. „Rovnost” в Бърно, после в радиото на Бърно. В периода 1963-1969 г. заедно с поета Олдржих Микулашек издава списание „Гост вкъщи”. Автор на 11 книги с поезия (първата от които - „Колко шансове има розата?” - излиза през 1957, последната „И отново любов” - през 1991 г., посмъртно), на две книги с проза: „Единадесетият бял кон” (1964) и „Тринадесетият черен кон” (1993, посмъртно), на седем книги за деца, издадени между 1961 и 2006 г. Член-кореспондент на Баварската академия за изящни изкуства в Мюнхен. Превежда Плавт и Софокъл. Почетен гражданин на Бърно (2002, посмъртно). Лауреат на наградата „Петрарка” (1989), на международната награда „Виленица (1989, Словения). По стиховете му са създавани песни, превеждани са на много езици.

Публикации:

Поезия:

КРЕХЪК И ОЩЕ ПО-КРЕХЪК/ превод: Григор Ленков/ брой 71 март 2015