Симеон Янев

Проф. дфн Симеон Янев (псевдоним на Симеон Янакиев Симеонов), прозаик, есеист, теоретик, литературовед, е роден на 27.11.1942 г. в Нови хан, Софийско. Завършва гимназия в гр. Елин Пелин (1960) и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1967). Редактор във вестници и издателство „Български писател” (1975-1977; 1981-1984). Аспирант в катедра българска литература при СУ „Св. Климент Охридски” (1970-1972), доктор на филологическите науки (1973), асистент (1974), доцент (1980), професор (1990). Секретар на СБП (1989-1990). Преподавал е нова българска литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Принудително пенсиониран от СУ (2007). Книги: „Но преди да изляза на ринга” (разкази, 1970), „Прочетено крадешком. Страници от дневник” (1973), „Традиции и жанр” (изследване, 1975), „Ден и нощ, нощ и ден” (1976), „Корени” (1976), „Тенденции в съвременната проза” (изследване, 1977), „Българска детско-юношеска проза” (1979), „Биографии на писатели, генерали и трети лица” (роман, І част - 1983; ІІ част - 1986), „Български характери” (есета, 1989), „Пародийното в литературата” (19890, „Участта българин” (2002), „Малък речник на българската литература” (очерци и библиографии, 2004), „Биографии на отрепки. Кн. І-ІІ” (2013). Носител на националните литературни награди „Елин Пелин” (2002), „Нешо Бончев” (2013), „Атанас Далчев” (2014). Съставител и редактор на редица трудове за българската литература.


Публикации:


Критика:

КРИТИЧЕСКА ПРОДУКЦИЯ НА СБП - 2013/ брой 62 май 2014

ДРУГА Е ТАЗИ ПЕСЕН/ брой 70 февруари 2015


Критика за Симеон Янев:

ЗА РОБСКОТО В РОБСТВОТО И НЕБЕСНИЯТ ДАР - СВОБОДАТА!/ автор: Цанко Живков/ брой 104 март 2018