Ектор Католика

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

Живея между четири стени,
от свойте сбирки и табла закрилян.
Но дните на Париж неумолими нощи имат.
Чета повторно сутрешните новини
и цял треперя. (Във далечните пустини
се камъните пръскат.)

Виждам как във бурята линее светлината
или се приютява в моите очи. Там, дето
запазвам своя спомен.
Там, дето вечно някой
ще пита кой живее.
Ако зове,
родът ми тъмен пламва, докато засвети.
Не съм аз осветен. Аз съм светилник.
Не хвърлям никому по пътя сянка.

Обиколен съм от другари:
обсаждат ме онез, които дирят изход,
пропъждан съм от оня, който в мене обитава.
Те ми дават да говоря с техните очи
и аз им давам свойто слово.
Стихотворението е врата,
която се отвън отваря.
Тропам, докато отворят.