СМЪРТТА НА ЖУЛИЕТА

Юнна Мориц

превод: Григор Ленков

Какво направи? Опомни се вече.
Кресни, освободи се от сганта.
Защо си тъй чудовищно облечена,
с отвъден поглед, с устни на черта?

Отровиха те подлости, кланета,
коварни разпри, гибелни сплетни.
Недей очерня, сестро Жулиета,
с нелепа скръб прекрасните си дни.

Когато кралството е тежко болно,
умей до смърт живота да цениш.
Недей, недей умира доброволно!
Предричам ти: наследник ще родиш.

Недей заменя детството с безсмъртие
и слънцето с кандилни светлини.
Тук има злоба, но и милосърдие -
тук искам да живея дълги дни!

Тук, тук! Не после, не през вековете,
не в чуждите уста, не в рай и ад,
не в анекдотите и стиховете,
а тук, на този наш единствен свят!

В безсмъртието се таи умора.
Животът - само той е поносим.
И няма скръб, дордето радва взора
това, което литва като дим.