Константин Циолковски

превод: Наталия Недялкова

Като че ли всичко зависи от волята на разумното същество, подобно на човека. Нашият труд, мисълта побеждават природата и я насочват към желаното русло. Например, ние обработваме земята и получаваме обилна храна, опитомяваме животните, преобразуваме тях и растенията, строим къщи, пътища, машини, улеснявайки чрез тях труда, караме природните сили да работят, и те увеличават нашите сили 10, 100, 1000 пъти. Ако мързелувахме и не проявявахме своята воля, щяхме да загинем от глад, студ, болести, безплодие и т.н.

Това е условната воля. Тя съществува, и нейното проявление е благодетелно. Сега тя все още не е голяма, ограничена, но можем да се надяваме, че тя ще расте и ще се прояви много по-силно. Условната воля въплъщава в живота нашите мисли и желания. Например, искам да построя къща - и строя, искам да изобретя някаква машина и изобретявам, искам да я осъществя - и осъществявам. Искам да встъпя в брак с някоя жена - и встъпвам. Искам да имам деца - и имам. В повечето случаи нашите замисли не се осъществяват, особено трудните, но може да се допусне теоретично, че съществува силна воля, която осъществява всички разумни желания. Ако не сега, то в бъдеще, ако не с нас, то с други по-съвършени същества или даже с нашите потомци. Няма нищо по-висше от силната и разумна воля. Само разум без воля е нищо, и само воля без разум - също е нищо. Всяко същество трябва да живее и да мисли по такъв начин, сякаш може да постигне всичко рано или късно.

Къде се намира източникът на тази благодетелна воля? Волята зависи от устройството на мозъка. Висшият мозък се е формирал вследствие на развитието на мозъка на низшите животни. Всички животни и растения са произлезли от сложната органична материя, каквато са бактериите, амебите, протоплазмата. Последните - от неорганичната природа. Развитието на органичния свят е невъзможно без каквато и да било енергия, например енергията на Слънцето.

Ясно е, че животът, разумът и волята са породени постепенно от природата. Човекът е роден от Земята, Земята - от Слънцето. Слънцето е произлязло от сгъстяването на разредената газообразна маса. Тя - от още по-разредена материя, например от ефира.

И така, всичко е породено от Вселената. Тя е начало на всички неща, всичко зависи от нея. Човекът, или друго висше същество, и неговата воля, са само проявление на волята на Вселената.

Нито едно същество не може да прояви абсолютна воля, както не може да я прояви часовник или някакъв сложен автомат, например говорещо кино. Киносенките говорят, вървят, правят, изпълняват своята воля, съгласуват думите си с действия, но всеки знае, че тяхната воля е само привидна, не е абсолютна, всичките им движения и речи зависят от кинолентата, изобщо от човека, създал филма.

Така и най-разумното същество изпълнява само волята на Вселената. Тя му е дала разум и ограничена воля. Ограничена, защото тази воля, зависеща от разума, не може да бъде единствен източник на постъпките: винаги може да се намеси грамадата на Вселената, да промени, да наруши и да не изпълни волята на един разум. Ние казваме: всичко зависи от нас, но нали самите ние сме създание на Вселената. Затова по-правилно е да се мисли и казва, че всичко зависи от Вселената. Ние предполагаме, че Вселената се разпорежда както си иска, без да се церемони, разрушавайки нашите планове и даже разрушавайки цялата планета с всичките й е разумни същества.

Пък ако ни се случи да изпълним своята воля, то е само защото това ни е позволила Вселената. Тя винаги има множество начини и причини да забави нашата дейност и да прояви друга, висша воля, макар и нашата воля да е само воля на Вселената.

Да вземем, например, събитията от тази 28-а годината. Ясно е, че те са същина на следствието на събитията от 27-а година, а последните са резултат от събитията на 26-а година и т. н.

В края на краищата, източник на всичко, което се случва, са отдавна отминалите времена, когато е нямало дори и следа от животни. Нашата воля, нашите постъпки - настоящи и бъдещи - са резултат на отдавна отминали времена. А те са родени от още по-древни епохи. Децилиони години преди това, децилиони децилиони години, децилиони на децилионна степен - това са времената, това е състоянието на света, превърнало се в причина на съвременни и бъдещи явления.

Интересува ни не толкова проявлението на човешката воля (макар и тя произведена от космоса), колкото общото проявление на Вселенската воля.

Имаме ли ние право да говорим за волята на Вселената? Може да се говори за волята на разумно същество, дори за волята на глупаво животно, но може ли да се говори за волята на космоса? Може ли той да бъде оприличен поне на глупаво животно? Но тъй като всичко зависи от устройството на Вселената (в настоящия или отдавна отминал момент), това означава, че тя или нейната неизвестна причина притежават воля. Тази воля обуславя всичко, което ние виждаме сега или това, което ни посочва нашия разум. Въпросът е само в това, каква е тази воля. Качеството на волята ще ни посочи и качеството на Вселената или нейната причина.

Ако говорим за съвременното състояние на Земята, волята на космоса се проявява именно като воля на неразумно същество. Наистина, в делата на Земята, в делата на човечеството ние виждаме смесица на разумното и глупавото, доброто и жестокото. Защо са нищетата, болестите, затворите, злобата, войните, смъртта, глупостта, невежеството, ограничеността на науката, земетресенията, ураганите, лошите реколти, сушата, наводненията, вредните насекоми и животни, ужасния климат и т. н?

Гледайки само Земята, би трябвало да сравним волята на космоса с волята на ограничено същество. Но винаги ли ще се намира Земята и човекът в това състояние? Вселената е родила човека, неговите слаб разум и воля. Ала все пак по-рано те са били още по-слаби, но после се развили до сегашната им сила и, можем да се надяваме, че те ще продължат своето развитие. До каква степен ще достигне то, какви плодове ще даде - сега е трудно да си представим (виж моята книга “Бъдещето на Земята и човечеството”).

И така, напълно е вероятно, че волята на космоса и на Земята ще се проявят в целия блясък на най-висшия разум. Съвършеното състояние на Земята ще продължи много по-дълго, отколкото нейното тъжно положение, каквото е сегашното. И тогава в щастието и блаженството си висшият потомък на човека ще каже: волята на космоса се проявява като воля на най-мъдрото и всесилно същество.

Нашият потомък може да обвини тази воля само в известно забавяне: защо космосът не е създал веднага щастието, а е накарал част от материята да изпитва преди това смесица от мъки и страсти. Макар тези мъчения да не са били много продължителни, все пак ги е имало. Те обаче, в никакъв случай, няма да представляват повече от хилядната част от щастливото състояние на хората. По-късно ние ще видим, че и това обвинение ще отпадне.

В нашата Слънчева система има повече от хиляди планети и поне на една от тях има условия, по-благоприятни за развитието на висшия съзнателен живот. В нашият Млечен Път има повече от милиарди слънчеви системи, подобни на нашата. В нашия Ефирен Остров - почти милиони млечни пътища. Можем да продължим така до безкрайност, но ще се ограничим с един наш Ефирен Остров. В него наброяваме милиони милиарди слънчеви системи и поне толкова планети, пригодни за развитието на съвършения живот.

Животът се е зародил на всички планети, но на тези той трябва да разцъфти. Пита се, равни ли са били тези милион милиарди планети? Без съмнение, на някои разцветът е настъпил по-рано, отколкото на другите, и съвсем необичаен според прекрасните си резултати. Там животът е определил всичко възможно, всичко най-добро, каквото човек може да си представи.

Той мечтае не само да завоюва своята Слънчева система, но и да посети други. Целта е да ликвидира безболезнено всичко несъвършено (зачатъчно) и да засели планетите със своето съвършено поколение.

Човекът на бъдещето си мисли: какъв тежък път е изминал органичния живот на Земята, колко страдания са понесли нейните същества. Сега вече ги няма. Освен разумното, нищо не спохожда нашата планета. Но какъв ужас е царял в миналото? Не би ли било по-добре, Земята да е била заселена направо със съзнателни същества. Тогава не би имало тази върволица от страдания и безумия.

Щом човек може да мисли така, още повече така е мислило и висшето същество на висшата планета. И не само е мислило, но и намерило хиляди възможности да осъществи своите разумни желания.

И така, разумът и могъществото на висшите същества, родили се на висшите планети, ликвидират зачатъчния живот на други планети и ги заселват със своето потомство. По подобен начин градинарят премахва плевелите от своите лехи и засажда полезните зеленчуци.

Излиза, че Вселената е запълнена само със съвършени същества. На безкрайното мнозинство от планетите съвършеният живот направо се е изправил на краката си, без дългите хилядолетни предварителни мъки на самозараждането. От милионите милиарди планети само немногобройни са изпили чашата на страданията, тъй като животът на тях е започнал от самозараждането.

Ако в продължение на целия си щастлив живот сте се мъчил само една секунда, може ли вашия живот да се смята за неудачен. Така и Вселената не може да се смята за нещастна въз основа на това, че някаква планета от милиардите трябва да изтърпи сравнително нищожно време мъката на самозараждането.

Ако космосът е дал като цяло само щастие на своите същества, неговата воля може да се смята за безукорна.

Космосът е породил не зло и заблуждение, а разум и щастие на всичко съществуващо.

За да се разбере това, трябва само да се погледне от висшата гледна точка: да се представи бъдещето на Земята и да се прегърне с разума безкрайността на Вселената или поне един наш Млечен Път. Тогава ние ще видим, че космосът е подобен на най-доброто и разумно животно.

Вероятно ще кажете: е добре, навсякъде са разлети щастието и разумът, но нима ги няма стихийните бедствия, които помитат за един миг това щастие, така, както метлата измита негоден боклук.

Планети и слънца се взривяват подобно на бомби. Кой живот би устоял! Светилата изстиват и лишават планетите от животворната светлина. Къде тогава ще отидат техните жители? Множество катастрофи винаги дебнат разумните същества.

Цялата работа е в това, че имаме много неправилно разбиране за разума на висшите същества. Щом хората и сега вече предвиждат някои бедствия и предприемат мерки срещу тях и понякога успешно се борят с тях, то каква съпротивителна сила могат да демонстрират висшите същества на Вселената. Те предвиждат взривове на планети стотици години преди това явление да се случи и се отдалечават на безопасни места в космоса. Те предвиждат и взривове на слънца, а също така и тяхното угасване и напускат своевременно.

Ще кажете също така: рано или късно всички слънца ще угаснат, животът ще свърши, ето ви благодеянието на космоса. Това не може да се случи. Слънца непрекъснато изгряват, и то по-често, отколкото угасват. С една дума, тъмните слънца възкръсват не по-малко, отколкото бляскавите угасват. Вселената винаги е била и ще бъде средно в този си вид, в който ние я наблюдаваме сега.

Животът на всяко светило е периодичен и се повтаря много пъти. Така, както и живота на групата светила, например Млечен Път.
А смъртта и нейните мъки, - ще кажете вие. - Нима това някога може да изчезне?

Животът няма определен размер и може да бъде удължен до хиляди години. Смъртта пък може да бъде безболезнена, като смъртта на дърво или някакво насекомо.

Освен това, много пъти съм доказвал, че както животът на едно светило е периодичен и се възстановява безбройно множество пъти, така и животът на едно същество или съставящите го атоми възниква множество пъти, по-точно, винаги е възниквал и ще възниква безкрайно.

Нито един атом на Вселената няма да избегне усещането на висшия разумен живот. И още нещо, възможен е само такъв живот.

Смъртта е една от илюзиите на слабия човешки разум. Нея я няма, защото съществуването на атома в неорганичната материя не се отбелязва с памет и време, последното сякаш го няма. Множеството съществувания на атома в органичната форма се сливат в един субективно непрекъснат и щастлив живот -щастлив, тъй като друг не съществува. Него не го допускат разумът и силата на висшите животни.

Вселената е формирана по такъв начин, че не само тя е безсмъртна, но безсмъртни са и нейните части във вид на живи блажени същества. Вселената няма начало и край, начало и край нямат животът и неговото блаженство.

Ние доказваме, че волята на Вселената е прекрасна, защото в общата картина на космоса ние не виждаме нищо, освен благото, разума, съвършенството и тяхната субективна непрекъснатост, безначалност и безкрайност.

Ако космосът има причина, то и на тази причина ние трябва да й припишем същите свойства на всеобщата любов.

Ние сме сигурни, че зрелите същества във Вселената имат средства да се пренасят от планета на планета, да се наместват в живота на останалите планети и да се съединяват с такива зрели, каквито са самите те. Земните хора някога ще се обединят помежду си, и всички те ще бъдат управлявани от един избран съвет, под ръководството на президент, избран от съвета.

Това ще се случи сравнително скоро. След по-значителен интервал от време обилно ще бъде заселена и цялата ни Слънчева система. Тя също ще бъде управлявана от избран съвет със своя председател. По-различно не може да бъде, защото това го изисква разумът.

По този начин се обединяват и всички други планети и слънчеви системи. Разликата е само в това, че повечето от тях бързо се заселва от зряло, вече подготвено поколение и веднага въвежда своето управление. Земята и нашата Слънчева система имаха дълъг път на постепенното страдалческо развитие.

Обединение трябва да има, защото е изгодно за съществата. Ако те са зрели, значи са разумни, а ако са разумни, те няма сами да си причиняват зло. Анархията - това е несъвършенство и зло.

От президенти се обединяват и групи слънца (звездните купчини) и целият Млечен Път. Ще спрем до тук.

Каква могъществена и мъдра трябва да бъде тази организация.

Говорим за същества, наподобяващи хора, само че по-съвършени. Между тях може да има различни видове, приспособени да живеят на различни планети, например на Земята. Все пак тяхното мнозинство е еднообразно и е приспособено към живота сред ефира. Но трябват и такива, които биха могли да въдворят ред и на всички планети. Този ред се състои в това, че на небесните тела се отстраняват всички страдания.

Значи, може да се очаква, че тази могъществена организация може да проникне на всяка планета, например на Земята.

Защо тогава ние досега не сме забелязали следи от нейната дейност? Науката е точна, в крайна сметка нито един отрасъл на нашия ум не се отличава с такава трезвост, но нашето въображение е слабо. То толкова пъти е лъгало хората, че в настоящето време кредитът на доверието към него е намалял силно.

Трезвостта на науката досега не е допускала да съществуват междупланетни контакти. Сега това мнение е разколебано дори и сред учените, но повечето от тях все още не са възприели новите идеи и се отнасят към тях или равнодушно или враждебно.

Преди време, осен очевидните фантазьори, никой не е допускал възможността да има небесни контакти, и особено пътешествия извън Земята. Затова е било възприето мнението, че те са невъзможни. А щом е така, всички факти, доказващи тези контакти, дори и да ги е имало, се отричали безпощадно от хората на науката. Също така от тях се отричали и падащите небесни камъни (метеори) върху Земята, също така те дълго време не забелязвали и слънчевите петна. Такава е силата на предубеждението.

В същото време, в историята и литературата са отбелязани множество необясними явления.

Повечето от тях, без съмнение, могат да бъдат отнесени към халюцинациите и други видове заблуждения, но всички ли? Сега, предвид доказаната възможност на междупланетните съобщения трябва да се отнасяме към такива “неясни” явления по-внимателно. В това отношение нямаме нищо достоверно и затова ще замълчим.

Може би намесата на други същества в живота на Земята все още не е подготвена заради развитието на повечето хора. А може би, тя би навредила на човечеството в сегашното време. Повечето хора са съвършено невежествени и гледат на Вселената почти по същия начин, както и животните. Техните религиозни възгледи са пълно суеверие. Ако те бяха видели намесата на други същества в земните дела, то сега биха го разбрали от гледната точка на своята вяра. Би се проявил фанатизъм с неговите престъпления и нищо повече.

Да речем, силите на други светове биха спрели войната през 14-та година. Нямаше да има война. Много хора биха се избавили от страдания и смърт. Но човечеството е толкова грубо, че само тези страдания можеха да пробудят в тях отвращението към войната. Само те се превърнаха в наука, накарала хората да мислят по-различно, способствала за движението на тяхната мисъл. Какво да се прави, хората са такива, че само тежките страдания могат да ги променят и да ги водят към по-доброто. Така, може би, не можеш с нищо друго да озаптиш един хулиган, освен с грубо наказание. Пияния скандалджия трябва да го вържеш, а лудия да го стегнеш в усмирителна риза.

Съществуват и още редица явления, наистина, в повечето случаи също толкова съмнителни, колкото и предишните. Те ни говорят за проникването на някакви разумни сили в нашия мозък и за тяхната намеса в човешките дела.

Самият аз на два пъти в живота си съм ставал свидетел на такива явления и затова не мога да ги отрека. Ако те са ставали с мен, защо да не се случат и на други. На това основание допускам, че някаква част на такъв род явления - не е илюзия, а е действително доказателство за присъствието в космоса на неизвестни разумни сили, някакви същества, формирани не така, както ние, в крайна сметка от несравнимо по-разредена материя. Може би, това е наследството от изтъркулилите се децилиони години на изминалото време, създало тези същества. Последните, както се вижда, се запазили и до наши дни.

Те също така се проявяват чрез добри постъпки. Това е разбираемо, защото разумът и изгодата на всички същества на космоса и всички времена се състои в това, да няма нищо несъвършено, никакви страдания.

Защото ако има страдания, тях няма да може да избегне и атомът. Няма страдания - няма да се мъчи и атомът (или по-малката му част, изобщо непознатата същност на материята).

Изминалото е безгранично. Какво означава това? Не си мислете, че това може да се представи лесно. Може да се даде пример. Ето числата 22, 333 и т.н., или условно Х(x). Ако (х) е равно на две, то това число съставлява само 4, ако е 3, то вече ще получим повече от 71/2 билиона (1012). Ако х=4, то получаваме повече, отколкото числото, изразено чрез единица със същото множество нули, което няма да побере цялата известна Вселена, ако дори тези нули са по-малко от 1 куб. микрон.

Действително, обемът на цялата известна Вселена (приемайки че Ефирния Остров, съдържащ милиони млечни пътища, дълъг 100 милиона светлинни години) представлява по-малко от 1090 куб. микрони, при това че нашето число се отразява като 10 с показател не 90, а единица със 100 и повече нули. Очевидно, че известният обем космос - съвършената нула в сравнение с това число. Трябва да си призная, че много трудно можах да си представя величината на това число (когато х=4). Ако пък х=5, то решително се отказвам да си го представям. Пък ако х=10 и повече! Ако (х) е равен на децилион, то и тогава нашата функция ще изрази число, равно на нула по отношение на фактическата безкрайност. Каква е тя?

Да съберем нашите функции, колкото пъти си искате, и все пак като сума ще получим нула в сравнение с истинската безкрайност. Какво са могли да създадат тези безкрайни времена на изминалите години? Ако времето за кратки срокове създава разум и други чудеса, какво може да създаде то в посоченото време (Х(x))!

Светът винаги е съществувал.

Настоящата материя и нейните атоми са безгранично сложен продукт на друга по-проста материя. Имало е времена и епохи, когато материята е била децилиони пъти по-лека от най-леката материя сега, и т.н. И всички тези светове са съществували и са породили разумни същества, но почти безплътни. Това, което говоря, отдавна съм го предполагал теоретически, без някакви фактически потвърждения, на които бих могъл да им повярвам. Когато самият аз видях потвърждението, станах по-склонен да вярвам и на другите.

1928 г.