Константин Едуардович Циолковский (Константин Едуардович Циолковский), руски и съветски учен и философ, е роден на 17.09.1857 г. в село Ижевское до Рязан. Има полско-татарски произход. След заболяване от скарлатина, губи част от слуха си. През 1869 г. - 1873 г. учи в гимназия във Вятка, самообразова се в московска библиотека. През 1876-1878 г. е частен репетитор във Вятка. През 1879-1880 г. издържа изпитите за учителско звание и се премества в Боровск. Става член на Руското физико-химическо общество в Санкт Петербург. Учител в Калуга от 1892 г. Там построява аеродинамичен тунел, който му позволява да измерва различни аеродинамични показатели на изследваните обекти. През 1895 г. издава книгата си “Мечти за земята и небето”, последвана от основния му труд “Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател”, в който разглежда проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса - навигационните механизми, доставката и транспортирането на горивото и други. Автор на редица философски трудове, представител на руския космизъм. Едно от емблематичните му произведения, засягащи етико-философски въпроси и съответствията между микро- и макрокосмоса, е произведението му “Вселенската воля”, издадено през 1928 г. Умира на 19.09.1935 г. в Калуга.

Публикации:

Проза:

СТРАНЕН СЛУЧАЙ/ брой 89 ноември 2016

Публицистика:

ВСЕЛЕНСКАТА ВОЛЯ/ превод: Наталия Недялкова/ брой 70 февруари 2015