ВОЙНИШКО ГРОБИЩЕ
превод: Марко Марков
ВОЙНИШКО ГРОБИЩЕ
По камъка се сипе дъжд,
простенва тишина.
А теб те спират изведнъж
познати имена.
Четеш под небосвода син,
от болка осиян:
Шевченко, Чехов, Карамзин,
Табидзе, Туманян.
Прекланяш своята глава
и своя крехък ръст -
далечно родство е това
и родна тази пръст.
И всяка бучка с порив пръв
говори ти без звук:
каква гореща, свята кръв
проливана е тук!
БАЛАДА ЗА ЕНТОМОЛОГА
Няма, няма ненужни знания,
ще потрябват в незнаен час.
Нека мислите ни за звания
и награди отпаднат от нас.
… Цял живот един професор
с увлечение и любов
изучаваше шарките, блеснали
на пеперуденото крило.
Често в първия град на страната
му говореха с тон нетърпим:
- По-добре помогнете житата
от вредители да спасим!
Възвръщаемост няма в живота
този ваш схоластичен труд.
Помислете си вие, защото…
И войната започна тук.
Батальони се биеха светло
и гореше от гняв пръстта.
И дойде във Военсъвета
той, професорът, с куп листа.
И доказа с мисъл ловка,
че пеперудените крила
са най-добрата маскировка
в моя град
на Нева.
И когато зави сирена
настойчиво, сурово, зло,
не една съдба бе спасена
от пеперуденото крило…
Няма, няма ненужни знания,
ще потрябват в незнаен час.
Нека мислите ни за звания
и награди отпаднат от нас!
Само нашата работа трябва
да е дело
на ум и душа,
не за сметка
и не за слава,
без измама
и без лъжа!
