Марио Флориан Диас (Mario Florian Diaz), перуански поет, прозаик, есеист и историк, е роден на 05.04.1917 г. в село в регион Кахамарка. Завършва литература в Трухильо и Сан Маркос. Защитава дисертация „Индианската поезия в Перу” през 1948 г. Работи като учител, библиотекар и професор по литература. Ярък изразител на социалната и национално ориентирана поезия в перуанската литература. Автор на книгите „Душа” (1938), „Кратък плач” (1939), „Слово за твоя сняг” (1940), „Багра от фауна” (1941, 1961), „Агония” (1942), „Разорана нива” (1943), „Гълъб” (1945), „Слънчева земя” (1945), „Фокусникът от Андите” (1951), „Лирика” (1954), „Стихотворения за деца” (1956), „Елегия за Андите” (1969), „Избрана поезия 1940-1976″ (1977), „Стихове” (1979), „Тупак Амару” (1983) и мн. др. Носител на Националната награда за поезия „Хосе Сантос Чокано” (1944), Националната награда за роман (1957), Националната награда за поезия (1960), Националната награда за литература (1975-1976) и др. Смятан за най-видния селски поет на Америка. Умира на 82 г. на 22.10.1999 г. в Лима, където е и погребан.

Публикации:

Поезия:

ВОДАТА - ХРАНА/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014

СМЪРТ НА ПАРИЙ/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 70 февруари 2015