Велимир Хлебников

превод: Наталия Недялкова

Казват, че стиховете трябва да бъдат разбираеми. Така, например, табелата на улицата, на която на ясен и прост език е написано: “Тук се продават…” все още не е стих. А тя е разбираема. От друга страна, защо баянията и заклинанията от така наречената вълшебна реч, свещения език на езичеството, тези “шагадам, магадам вигадам, пиц, пац, пацу” - са същината на върволицата от поредица слогове, в които разсъдъкът не може да си даде сметка, и представляват като че ли безсмислен език.

Наред с това на тези неясни думи им се приписва най-голямата власт над човечеството, вълшебството на гадаенето, прякото влияние върху съдбата на човека. В тях е съсредоточена най-голямата магия. На тях им се приписва властта да ръководят доброто и злото и да управляват сърцето на нежните. Молитвите на много от народите са написани на езика, неразбираем за молещите се. Нима индусът разбира Ведите? Старославянският език е неразбираем за руснака. Латинският - за поляка и чеха. Но написаната на латински език молитва въздейства не по-малко-силно, отколкото табелата. По този начин, вълшебната реч на баянията и заклинанията не иска за свой съдник делничния разсъдък.

Нейната странна мъдрост се разделя на истините, заключени в отделните звуци: ш, м, в и т. н. Засега не ги разбираме. Честно си го признаваме. Но няма съмнение в това, че тези звукови поредици - са редици преминаващи пред сумрака на нашата душа световни истини. Ако разграничим в душата правителството на разсъдъка и бурния народ на чувствата, то баянията и неразбираемият език са обръщениeто през главата на правителството направо към народа на чувствата, директния зов към сумрака на душата или най-висшата форма на народовластието в живота на словото и разсъдъка, правният метод, прилаган в редки случаи.

От друга страна, София Ковалевска дължи дарбата си на числата, както самата тя посочва в своите спомени, на това, че стените на детската й стая са били облепени със своеобразни тапети - страници от съчиненията на чичо й по висша алгебра. Трябва да се каже, че светът на числата е една от най-опазваните неприкосновени области за женската половина от човечеството. Ковалевска е една от малкото смъртни, стъпили в този свят. Би ли могло 7-годишно дете да разбира знаците на равенството, степените, скобите и всички тези вълшебни писания на резултатите и сметките? Разбира се, че не, но все пак те са оказали решаващо влияние върху житейската й съдба - под влиянието на детския тласък на загадъчните тапети тя се е превърната в забележителен числар*.

По такъв начин, магията на словото, дори и неразбираемо, си остава магия и не губи от своето могъщество. Стиховете могат да бъдат разбираеми, могат да бъдат и неразбираеми, но те трябват да бъдат добри, трябва да бъдат истовенни**. По примера на алгебричните знаци върху тапетите в детската на Ковалевска, оказали толкова решаващо влияние върху съдбата на детето, и на заклинанията, е показано, че към думата не може да бъде предявено изискване “Бъди разбираема, като табела”.

Речта на висшия разум, дори неразбираемата, с някакви семена попада в чернозема на духа и по-късно по загадъчни пътища дава своите кълнове. Нима земята разбира от писмената на зърната, които орачът хвърля в нея? Не. Но есенната нива все пак пораства в отговор на тези зърна. Впрочем, аз съвсем не искам да кажа, че всяко неразбираемо творчество е прекрасно. Казвам, че не бива да се отрича творчество, ако то е неразбираемо за дадената прослойка читатели.

Казват, че творци на песните на труда могат да бъдат само хора, работещи край стан. Така ли е това? Не се ли намира природата на песента в напускането на себе си, на своята битова ос? Песента не е ли бягство от АЗ-а? Песента е сродна на бягането, за най-краткото време словото трябва да покрие най-голямото разстояние от образите и мислите!

Без бягството от себе си няма да има пространство за бягането. Вдъхновението винаги е изневерявало на произхода на певеца. Средновековните рицари са възпявали диви пастири, лорд Байрон - морски разбойници, царският син Буда прославял нищетата. Напротив, съденият за кражба Шекспир говори на езика на кралете, така както и синът на скромния еснаф Гьоте, и тяхното творчество е посветено на придворния живот. Не познавалите никога войната тундрите на Печьорския край пазят билини за Владимир и неговите богатири, отдавна забравени край Днепър.

Творчеството, разбирано като най-голямото отклонение на струната на мисълта от жизнената ос на творящия и бягството от себе си, кара да се мисли, че и песните на стана ще бъдат създадени не от този, който стои край стана, а от този, който стои извън стените на завода. Напротив, бягайки от стана, отклонявайки струната на своя дух на най-голямата дължина, певецът, свързан със стана по силата на характера на своя труд, или ще отиде в света на научните образи, странните научни видения, в бъдещето на земното кълбо, като Гастев, или в света на общочовешките ценности, като Александровски***, изтънчения живот на сърцето.
_______________________________________________

Бележки:

*Числар -характерната за Хлебников замяна на думата математик
**Истовенен - истински.
*** В. Д. Александровски (1897 - 1934) - пролетарски поет, работник, активен деятел на Пролеткулт и основател на групата “Ковачница”.