МАСТИЛНИЦА
превод: Марко Марков
МАСТИЛНИЦА
Сърцето е като мастилница.
Кръвта е като мастило.
Беше време -
с мастилници
си служеха
всички.
Сърцето остана -
кръвта изсъхна…
Да си пише
няма вече
с какво.
- Как така - няма?
Сега всеки
си има
автоматична писалка!
ИЗТОЧНА БАЛАДА
Казвам ти:
- Мимолетното забрави!
Ти ми шепнеш:
- Колко си странен!
Казвам ти:
- Аз съм река, не човек.
Ти ми шепнеш:
- Наистина си огромен!
Казвам ти:
- Подигравам се с теб!
Ти ми шепнеш:
- Сега си по-смешен!
Казвам ти:
- Изменник съм аз.
Ти ми шепнеш:
- Просто си луд!
Казвам ти:
- Ще избягам от теб.
Ти ми шепнеш:
- Ела, любими!
В СТРУЯЩИТЕ ТВОИ КЪДРИЦИ
Катранена, грешна нощ,
кажи ми, защо душата
така неизменно трепери,
когато търси
угасналите звезди
на Вселената
в струящите твои къдрици?!
КОГАТО УМИРАМЕ
Когато сме вече пред края,
в душата идва миг на прозрение:
Какъв е смисълът -
имаме дар за летене,
а са крилата ни
здраво
прилепени към тялото.
В МИНАЛО, СЕГАШНО И БЪДЕЩЕ
Пепел - в миналото,
огън - сега,
светлина - в бъдещето!
Тъга - в миналото,
стих - сега,
плод - в бъдещето!
Кръв - в миналото,
труд - сега,
вяра - в бъдещето!
***
Куршумът в патрона
чака
искра.
После
нищо
не ще го спре.
И все едно
дали ще улучи целта
или не.
Своето ще извърши
при всички случаи
той.
НЕДЕЛИМОТО
Дели се на две ореха,
не се дели Родината!
Дели се парчето хляб,
не се дели Родината!
Дели се човешката мъка,
и радостта, и щастието,
не се дели Родината!
Дели се на две цигарата,
най-последното дръпване,
дели се последния огън,
едничката клечка кибрит,
дели се смъртта, после гроба.
Единственото сърце,
сърцето на родната майка,
понякога се дели -
не се дели Родината!
***
Да нарисуваш това утро блажено е невъзможно.
Където погледнеш,
те спират
табелки:
Пред тебе - остър завой, внимавай!
Тази стена е боядисана, внимавай!
В двора има зло куче, внимавай!
Ток с високо напрежение, внимавай!
Жалко, че никой досега не се е опитал
да ни предупреди и затова, че
този човек е с лош характер, внимавай!,
и с ожесточено сърце, внимавай!,
и с нечиста съвест, внимавай!,
ще те купи и продаде, внимавай!
… Да нарисуваш това утро блажено е невъзможно.
„КАК ЖИВЕЕШ?…”
Защо ме питате
„Как си? Как живееш?”,
щом не ви е нужен
отговор -
и ме отминавате
без да го дочакате?
Мятам се,
объркан и зашеметен по улиците,
с отпуснати криле
и стон,застинал на езика:
- Умирам!,
но вие не ме чувате.
Защо ме питате тогава:
„Как си? Как живееш?”
***
Ако бях вол,
който влачи смирено ярема,
пак не бих се стърпял,
бих запитал човека-стопанин:
- Ти кажи ми защо
тази пръчка от орех размахваш,
щом си решил да наказваш,
едно стебълце ще ти стигне.
И защо
толкова силно и властно ми викаш,
щом долавям дори
как в гърдите ти бие сърцето.
…Тъй бих казал
на добрия си, честен стопанин,
ако бях вол,
който влачи смирено ярема.
