Саша Чорни

превод: Наталия Недялкова

(из сборника “Войнишки приказки”)

Господарката, на командира жена му, хукна да се цери с животолечебните води, на Кавказ. А нейничкият мъж, ескадронен командир, си остана вкъщи самичък. Не беше вече млад човек, побелял, макар и корав: от плодовото вино за един път обръщаше по 20 чаши.
Таман беше се разположил да си отдъхне с пълна свобода, да си отпочине от женското дърдорене, ама какво да види - на двора на господарката нейната майка пристига в каляска с кочияш. Перата върху шапката й стърчат като репей, очугите й святкат през воалетката като на същински вампирин. Демек, господарката й е поставила секретна задача: “Идвай, да следиш моето захарче. Защото без мен ще забрави за дисциплината, - или ще се напие, или ще тръгне да се забавлява с арфистките. Ще ги докара вкъщи, и ще лочат от чашите ми, дето са от чеиза”.
Почина си, няма що!
Свали той тъщата от каляската, бабанеста бабичка, засука мустака си, извърна погледа си настрани и под ръка я домъкна вкъщи.. - “Молим покорно, с нетърпение Ви чакахме! Хайде, Митка, взимай куфарите, скъпото маменце ни е дошло на гости, - чумата да я тръшне!”
И поне да беше довтасала сама: ама тя и любимия си пес домъкна със себе си. Мопс, холандска изработка, по прякор Кушка. Личноста му, като че ли е същата, като нейната, само че по-дребна.
Отредиха на нея и на песа й най-хубавата стая. Разположиха се, кудкудякат. Не можеш да разбереш, кой с кого разговаря: господарката с кучето, или кучето с господарката.
Ротмистърът обикаля около масата, шпорите му дрънчат, дърпа си мустака. Завира. Извика ординареца си.
- Ще изляза да глътна свеж въздух… Ако майчето заповяда нещо по кухненската част, изпълнявай. Ама почне ли да рови по мой адрес, да подпитва, внимавай, Митрий!
- Слушам, ваше високородие! Ще внимавам в картинката.
Ординарецът, нали е на служба. Приготви самовара, меки закуски хвърли на масата за старата господарка. С дъха си стопли чашката, с изтривалото я обърса, от сладкото с шепа изкара мухите - знае си работата..
Бабата си отпочина. Намъква се в столовата, вдига шум така, сякаш тенекеджия обикаля покрива. Отзад Кушка хърка, озърта се наоколо, мършата недна, кучешка ревизия провежда.
Тъщата си направи чай, половината от каймака изсипа в чашката си, а другата половина даде на Кушка. Защото песът, холандска изработка, обикновено мляко не лочи. Ординарецът Митка стои край прозореца, мачка мухите върху стъклото, чака какво ще става.
Бабата сърба чая си, и невинен разговор подхваща:
- Е, приятелче ананасово, доволен ли си от господаря си?
- Тъй вярно! Натурален командир е. Господ всекиму такъв да дава!
- Често ли ви идват гости?
- Полковият поп прескача. Някой път пътници преминаващи… Хазяинът на къщата вчера намина, да провери водопровода. Че кранчето нещо беше се поразвило…
- Аха! Да не би командира с тях да пие?
- И това се случва, пийват си. Плодов квас много хубав имаме, господарката го беше правила.
- Квас, казваш?.. Ами той самия, да си забелязал, някъде да ходи?
- Забелязвал съм, разбира се. До манежа ходи на занятия. Преди три дни беше на баня. До бръснарницата винаги прескачат. Защото космите им са много твърди - вкъщи не се бръснат…
- Така-така. Сладки приказки каканижеш… Ама къде обядва, като я няма господарката? Сигурно в някоя кръчма?
- По никакъв начин. Аз самият по нещичко им сготвям. В сряда-петък - рибка. А иначе кюфтенца, или пък телешко под безшинел.
Господаркината майка светна с очите: май ме работиш, ама и ти ще си намериш майстора.
- А вечерно време какво прави господаря ти?
- Чете Псалтира. Другите господа ходят да играят билярд, а моя все чете… Или бродира.
Бабата направо се задави от яд. Гледай го тариката, прави се на ударен.
- Виж какво, моя Кушка ще го изведеш на разходка. Какво си се опулил? Той уличните разходки ги обожава… Като пресичате, ще го носиш на ръце, - кочияшите ви са гадини. С главата си отговаряш за него!
- Слушам Ви, господарке. Кученцето е първокласно, защо да не отговарям за него… Само, че за Вас ще е по-спокойно, да не излизам от двора.
- Че за какво си ми тука, за портрет ли ще ми позираш?
- В никакъв случай. Не се притеснявайте… Само че миналата седмица някакви мошеници претарашили комшиите. На една невинна старица, ще Ви е наборка, й изогрили петите върху печката и я ограбили. Вашата е лесна - винаги може да пукнете, а пък аз трябва да отговарям хем за Вас, хем за Кушка. Много ще ми дойде.
Тя се уплаши, и почна да скимти:
- Въх, какъв ужас! Я по-добре си стой в кухнята. Пък аз сама ще разходя Кушка на двора на връвчица… Леле-мале, какъв ужасен град си имате!
Ординарецът се радва. Виж я ти, кикимората, Какво е измислила! Да му се подиграват драгуните и слугините… “Честито повишение, Дмитрий Иванович! Станахте кучешка майка “…

***
Такава каша забърка господарската майка - че ако туриш в нея лъжица, ще стои права. Където и да отиде командирът, и тя натам хуква на собствен ход. Някой полива нова къща, или награда, не мирясва. Не съм дошла тука, да стоя и да си броя пръстите на краката… Сложи си черната наметка, и като някакъв прилеп обикаля навсякъде. Демонстрира невиждана пъргавост - злобата и ината силици й дават.
Като отидат някъде на гости командирът я сдава в ръцете на домакините, пък сам се измъква в най-далечната стая - да провери гарафите, да поиграе на карти, или някоя срещната дама да я изчерви с по-така дума - ала контролиращата старица вече е тук. Картите му сами се изипват от ръцете, водката се излива от устата. Някаква нащърбеност си имаше тя в погледа си, дето трудно се понася. Направо, стана разноглед. А пък не може да не я вземе със себе си, няма как да натика тъщата в килера. Защото командирската му заплата е известна: стига за тютюна, и за супата. Пък тя му праща парични помощи от пензенското си именение - да обнови мундира си, да плати някой друг дълг, пушено-солени вкусотии по половин вагон праща. Ако я настъпиш по опашката, ще ти прати буркан мухоморки, демек, сбогом зетко…
И ординарецът страда. Известно е, че когато господарят има проблеми, слугата го отнася. Каквото и да направиш - все си крив. Разноглед ставаш. Пък и Кушка-кучето му се качи върху главата. Краката на мебелите, заради самотната си скука, започна да гризе, гадина чипоноса. Ординарецът го отнася, а песът в ъгъла се зъби, смее се - не може с пръст да го пипнеш, защото е привелегировано куче. Ще я видим тази работа, мисли си Митрий. И твойто време ще дойде!
Командирът поразходи насам натам тъщата като кобила, ама му дойде до гуша. Почна да си стои вкъщи. Върне се от манежа, пие чай, геврека го прави на трохи, от досада взе да препрочита миналогодишните заповеди. Пък тя стои срещу него. Като ечемик върху окото. Бърбори, кудкудяка. Разговорната й машинка работи на пълни обороти. И да не й отговаряш, и на улицата да излезеш да плювнеш под луната, тя не спира да мели. Защо попадията е перестанала да ходи на баня, колко конски спирт незаконо излочил ветеринарят, през прозореца на коя гувернантка следващата седмица смята да се намъкне корнет Пафнутиев… Командирът направо поечрвенява. “ъхъ” да “аха”, - само това отговаря.
Стигна и до ординареца. Щом господарят е започнал да си стои вкъщи, значи изобщо не я е страх от разбойниците, които върху печката горят невинни старици.
- Тръгвай, тръгвай, - казва, - Митрий! Да извеждаш моя Кушка по улиците. Какво го мъкнеш само по двора. Щото така ще го докараш до водно надебеляване…
Митрий се накокошини, чашата, която миеше, на парчета стана в ръцете му. Нима няма начин от тази срамотия да се отърве?
Отиде в кухнята, повъртя се там, връща се весел с кучешката каишка. “Молим покорно да излезете на разходчицата.” С бучка захар подмами Кушка да излезе в коридора… Обаче се чува - ръмжи Кушка, дърпа се, чак вратата се тресе. Какво става?!
- Не искат да излизат навън. За малко да не му скъсам муцуната. Дърпотят се…
Бабата провери: да не би ординарецът нарочно да е стегнал каишката? Ама грехота е да го набеждава! Всичко е както се полага. Дръпна каишката: при нея отива, грухти, с корема си мете пода. След Митрий - от мястото си не помръдва! Разперва си лапите, върти си кратуната, сякаш го мъкнат да го хвърлят в дупката в замръзналата река, да става за закуска на водния дух.
Погледна ротмистърът, замисли се. Виж ти, съдбата е пратила някакво облекчение на ординареца. А пензенската мамичка стои сякаш залепена. Не се помръдва…

* * *
По-нататък повече. Дария, готвачката, която живееше през дувара, отвреме навреме прескачаше при ординареца - да провери часовника в тъмния ъгъл, малко комшийска работа ли има. Известна работа: старите искат да спят, а младите да се забавляват. Майката на господарката обаче проследи, и скочи. “Махай се, махай се, въртиопашко! Кръгом марш!.. Няма какво да тресеш хълбоците си по чуждите коридори “… И в захарницата тръгна да брои бучките. Ординарецът много се засегна. Господарят, се случваше, върне се от събиране доста почерпен, сам себе не вижда. Някой път ще му провърви на карти, парите изпадат на масата - не са броени, не са премерени. Никога Митрий не се е възползвал от изгубена пара. А тук гледай сега - захар!.. Разлюти войнишкото сърце.
Добре. Почна тя по друг начин да се прави на интересна от скука, каквото й скимне. Стои тя вечерта, сърба си чая с дебелите си устни, самовара завира. Ротмистърът от кибритени клечки нарежда бесило: за кой, не се знае.
- Нещо, - казва бабата, - днес вратите ни скърцат. На дъжд ще е, няма начин. Да вземеш, Митрий, да ги намажеш с масло, - утре ще ходя на пазар, да не се мокря.
Ординарецът е на служба. Намаза пантите. Езикът й трябва да се намаже, та да се оправи и тя.
Пък тя продължава:
- Митрий, вчера пак май не беше прибрал останалите кюфтенца?
- Виновен. Забравих, трепех в кухнята хлебарки.
- Виновен, я… А знаеш ли, какво значи това? Ако мишка изяде нещо, неприбрано от вечерята, стопанина ще го хване зъбобол.
Ротмистъра едва го свърта:
- Това са врели-некипели, майко. Бабини девитини.
Бабето с кокалчето на показалеца почука по масата.
- Недей се зъби! Разбира се, има всякакви знамения: носът засъбря, ще гледаш в чашата Другите ротмистри и без това знамение си пийват… Нашите пензенски знамения, обаче, са тънки, от всички страни ошлайфани. Няма да излъжат… Например - кон ако зацвили, дори и глупакът знае - на добро е. Обаче, ако чер кон започне да цвили в полунощ в конюшня - това е беда! В тази къща през нощта пожар ще има. Каквото и да правиш.
Ординарецът се обърна към стената, суха лъжица бърше с мокра кърпа, чак раменете му се повдигат… А дъртофелницата си бръкна в ухото, и отново включи латерната си.
- Или ако поп ти мине пътя, - винаги можеш да плюеш през рамо, и да се отървеш. Ама ако минавайки край тебе, се спре, и изкара тютюн от табакерата, и да не дава Господ, изпсува, - ще те връхлети черна шарка. Затова познатите отчета, които смъркат тютюн, ги заобикалям отдалече… Или, например, куче ако завие. Особен случай. Цялата алегория е в това, в каква посока вие. На север - неблагоприятно раждане; на юг - отгоре ще ти падне тавана; на изток - ще пукнеш от херния; а пък ако на запад - непременно ще чалдисаш. Много точни знамения!
Командирът събра накуп бесилката, дето я правеше от кибритени клечки, стана от масата, разкрачи се. Гласът му е мек, макар, че отвътре завира.
- Вижте какво, маменце, да вземете да отровите Вашия Кушка. Щото, много опасности може да докара. Все едно, върху минирано поле да танцуваш полка. Лека Ви нощ. Докато не съм чалдисал, ще взема преди сън да наредя едно пасианче Гроба на Наполеон.
Млъкна бабата. Драгунските табиети да се кодошат са всеизвестни. Чакай ти, Стафид Марципанович, със съдбата да се майтпиш, е не като да превземаш препятствия….
А Митрий се навърта край кухненския шкаф, - като сладък симид на бабата се подмазва:
- Точно така е. Онези, благородниците, все се съмняват. Селски измишльотини било! Аз пък вярвам. И ние, също си имаме знамения, орловски. Забележителни…
- Я ми разкажи, прителче, разкажи. Пирожката, дето остана, можеш да си я вземеш за себе си…
- Покорно Ви благодаря, вече си хапнахме. Ако, например запушалката на гарафата е сложена от другата й страна, значи гостенина е прекалил с гостуването си, и е крайно време да се стяга да си ходи.
Погледна тя гарафата, - задави се, чак очите й се подбелиха.
- Да се махаш от тук, глупендер такъв! Утре ще кажа на командира да ти дава само хляб и вода заради тъпите ти знамения….
Запушалката, както следва я обърна, захарницата я заключи в шкафа, и заедно с Кушка затътри към стаята си да си почива - в сънищното царство, пухеното господарство.
Точно в полунощ в конюшнята зацвили черният жребец. Господаркината майка скокна, запали лампа, и хукна към стаята на командира:
- Ставай, зетко! Пожар!
- Да му се не види… Какво става, майко?
- Черният ти жребец цвили. Не чуваш ли?
- Няма да го пребоядисвам заради Вас я. Тъкмо сънувах как пия пунш с градоначалника, а сега той без мен всичко ще изсмуче. Каква безпокойна старица сте…
Ординарецът и той стои наоколо, държи запалена свещ, като че ли с пушка стои на пост. Какъв ти сън! Бялата й жилетка се вее от страни като саван. Хартийките в косата й стърчат във всички страни. А жеребецът цвили та цвили. Пълен ужас!
- А къщата ти застрахована ли е, поне?
Въздъхна ротмистърът: за който е предназначена тази въздишка, да се вкамени на мястото си… И си тръгна в стаята си, да си доспива. Дано градоначалникът не е изпил всичко.
А тъщата си обу чорапите и си сложи наметката, и до сутринта дремеше върху скрина, или тази нощ, или някоя бъдеща, ще гори непременно. До сутринта, обаче се размина.
А сутринта стана още по-зле. Изкара тя Кушка на разходка, - с ординареца, той за нищо на света не искаше да излиза, - и изведнъж, край самата врата, на три крачки от нея, премина поп. Спря се, изкара тютюн от табакерата, изпсува: “Глей какъв дяволски вятър, половината тютюн отнесе, да го вземат мътните…!”
Бабата се върна, всички гайки й се отвинтиха в главата, едвам едвам се качи по стълбата. Влезе в столовата, олюлява се. Ротмистърът я хвана за ръката, а тя се строполи в креслото.
- Какво стана?!
- Ох, приятелю мой… Сама си го предизвиках. Насрещният поп, тютюн миришещ, изпсува… Кушка моя на теб ти го завещавам. Имението - на дъщерята. Не ме доближавай, по-добре не ме доближавай, сега съм един вид под карантина, няма да ми се размине черната шарка!
Зачуди се ротмистърът. Жилите на врата й се издуха, очите потъмняха. Да не би да се е побъркала тъщата?.. И наистина е чудно.
Всичко върви като по разписание. Махна той с ръкавицата, оправи сабята, “дзън-дзън”, яхна коня и тръгна за манежа.
Ординарецът върти чашата, кристалната чаша в ръцете му писка. Той е на служба, и не го интересува нищо. Малко работа ли си има?..
А бабата през целия ден нищо не хапна, нищо не пийна. Само ароматни соли миришеше, и зелеви листа си слагаше на челото. Захарната провизия, обаче, я провери, каквото трябваше - отпусна, и врътна ключа.
Вечерта командирът си стои самичек: половинта чаша с чай, другата половина - с ром. Мушичките прехвърчат. Наоколо тишина. Сякаш бабата са я заляли с краставичен разсол. Върви си замислен, походен марш подсвирква, и се чуди. Хлебарката премина пез пръстена в галоп - : - какво ли значи, според пензенските знамения: ще ти излезе цирей върху плешката, или парично писмо ще получиш? Пу, да му се не види, как размъти главата, тъщата!
И изведнъж, братлета мили, Кушка наддаде вой в бабината спалня… Направо като свирка на влак. Скокна бабата с каквото си беше облечена, козината й настръхнала, и бегом при командира:
- Накъде ми гледа прозореца?!
- На север, майко… Направо й се подкосиха краката:
- Що за напаст. Неблагоприятно раждане? При мен? Дърта вдовица?!
- Какво пък искате от мен? Питайте вашия Кушка.
Ординарецът стои на вратата, пристъпва от крак на крак. Почеса си главата, и изчезна.
Кушка почна да вие още повече. Хукна тя в спалнята.
- На юг вие!..
- И какво излиза, майко, според Вашия ценоразпис?
- Тавана ще падне… Майчице!.. Изнасяй, Митрий, вещите, те са ми приготвени още от сутринта. Повече тук и един час, няма да остана!
- С всичкия си ли сте, майко? Таванът ни е дъбов, и слонове могат да се разхождат по него. Да вземете да поспрете…
- А, не, зетко, напълно съм със всичкия си, а пък ти поскачай.
Черен жребец цвилеше, попът псуваше, а отгоре на това и Кушка, веднага стягайте каляската за нощния влак. Ако ще се мре, нека да е в собствените завивки…
- Аз, майко, на Вашия комфорт не ща да възпрепятствам, - само, че може би, вашите пензенски знамения, не действат в нашата губерния?
- Ти да не би да се шегуваш? Вкъщи ще отслужа молебен, дано да се размине. Гледай, колко неща се стоварили върху една жена. Митрий!
Ординарецът тутакси пристига. Човек на служба. Поглежда господаря си: какво ще заповядате?
- Е, добре, запрягай конете. Наистина, много е странно, едно след едно върви.
Митрий хваща вещите, бабата - Кушка, - ротмистърът пътьом я млясна по рамото. Прав ти път!

* * *
Свирят китарите, звънят чашите, къщата е пълна с гости, - празник се вихри при ротмистъра. Пиеха за черния жребец, за вятъра, който отнесе тютюна от табакерата на попа, за кучето Кушка, холандска изработка. Чудят се някои, вдигат ръце. Как всичко само се е наредило: като леко глухарче сама се издуха пензенската тъща. Блъскат си главите, различни случки си разказват, една от друга по-завъртяна.
При кой петелът в чифлика все си клател главата, докато не са разбили килера. Тогава и престанал. Пък на една циганка някаква мишка й влезла в пазвата, - не минала и една седмица, и струната на китарата й се е скъсала, и я фраснала в окото. А балдъзата на градоначалника си имала бемка на едно място, дето й тя не можела да я види - това е на добро… И ето на - спечелила от лотария пятдесет хиляди. Видя ли…
Командирът само си клати главата: бабини девитини… Погледна той случайно ординареца, - стои бърши си чашите, в очите му играят пламъчета, усмихва се до ушите. Същинска лисица в драгунска униформа.
- Я ела тука, Митка, ела, ела! Какво се подхилкваш там? Да не би, тарикатино, ти да си правил конски магии?..
Мълчи Митрий, пули се.
- Казвай, гяволе, не се бой. Днес съм добричек. Защо Кушка с теб не искаше да излиза на улицата? А?
- Много ми стана обидно, Ваше високоблагородие. Ами ако срещна командира на полка, нали трябва да му козирувам… Пък мопса, ми е под мишницата. Пък и готвачките ще почнат да подиграват.
- Недей да се извърташ! Казвай правата…
- Слушам! Токовете ги намазах с нишадърна водка. Щом този Кушка го доближиш до тока, веднага си сяда на задните лапи, и почва да вие. Нито едно куче няма да може да изтърпи.
- А жеребецът защо цвилеше? Да не си му сипал сол под опашката?
- Защото, ваше скородие, много се ядосах. Командирът в нашата къща е един, а пък тук оная ме яха, почна захарницата да заключва!..
- Остави я тази захарница. Казвай, и не се прави на интересен!
- Че как няма да цвили, като в полунощ вестовия на корнет Пафнутиев по договорка докара кобилата на тяхното благородие край нашата конюшня.
- Голям тарикат си, виждам… Ами отчето как си му го пробутал?
- Не, не съм! Дария-готвачката отмъкна от простора расото на дякона, беше го сложил да се проветрява, нахлюпи си неговата шапка, а пък брадата, ще ме извинявате, я направихме от вашата заешка ръкавица. Ама Дария…наистина, изпсува. Дебел глас има!
Гостите се скупчиха, смеят се. На командира очите му бляскат. Демек, няма да се кара.
- А пък с кученцето от лесно по-лесно. Аз край господарската спалня, на стената, прикачих струна от балалайка, а към нея - кутийка от вакса. Като дръпнеш връвчицата, кутийката почва да трака, от която страна ти потрябва. През целия ден тренирах Кушка в конюшнята, докато не почна да вие на тази музика. Музикално кученце. Само, че Ваше скородие, моля да ме извините - отначало сгафих, със северната страна, не биваше да вие точно в тази посока. Неудобно, някак си излезе.
Гостите чак се прививат от смях, толкова им харесва. Напълни командирът чаша с ром, и я подаде на Митрий.
- Пий, гяволе! Този път ти прощавам. Само, че много я натъжи тъщата, сега задълго няма да я хваща сън. Не е шега работа са тия знамения, дето са се прикачили към нея…
- Нищо подобно! Не се безпокойте: таванът и пожарът си остават при нас. А що се отнася до черната шарка докато бяхме на гарата й казах една рецепта: ако изреже мазол от кушкината пета и в полунощ го изяде на гладен стомах, никаква шарка няма да я закачи.
Изхилиха се гостите. Командирът се усмихва под мустак:
- И какво, повярва ли ти?
- Точно така! И паричка да си купя чай даже ми даде. Нима нашия орловски метод няма да пребори техните пензенски знамения?