Саша Чорни
Саша Чорни (Саша Чёрный, истинско име - Александър Михайлович Гликберг) - 1 (13).10.1880, Одеса - 05.08.1932, Льо Лаванду, Прованс, Франция) е руски поет от Сребърния век, прозаик, получил широка известност като автор на популярни лирико-сатирични фейлетони в стихотворна форма. Роден е в еврейско семейство с 5 деца, две от които се казват Саша. Русия Саша го наричат “Белия”, а брюнета - “Черния”, така се появява по-късно псевдонимът му. Учи за кратко в гимназия, бяга от вкъщи и става просяк. За тъжната му съдба излиза статия във вестник и житомирският чиновник К. К. Роше, трогнат от тази история, взема момчето при себе си. К. К. Роше се занимава с благотворителност и обича поезия, той оказва голямо влияние върху Александър. Известно време Александър Гликберг работи в Новоселенската митница. На 1 юни 1904 година в житомирския вестник «Волинският вестник» е отпечатан неговият «Дневникът на резоньора». През 1905 година се премества в Санкт Петербург, където публикува донеслите му известност сатирични стихове в сп. «Зрител», «Алманах», «Журнал», «Маски», «Таласъм» и др. Първото стихотворение, подписано с псевдонима «Саша Чьорни» - сатирата «Глупотевини», публикувано на 27 ноември 1905 година довежда до закриването на списанието «Зрител». А поетичният му сборник «Разни мотиви» е забранен от цензурата. През 1906-1908 години живее в Германия, където учи в Хайделбергския университет. След завръщането си в Петербург, през 1908 г., сътрудничи на сп. «Сатирикон», издава стихосбирките «На всички нищите духом», «Неволният данък», «Сатири». Публикува в сп. «Съвременният свят», «Аргус», «Слънцето на Русия», «Съвременник», в редица вестници. Става известен като детски писател. През годините на Първата световна война служи като редник към полевия лазарет. През 1918 г. емигрира, живее в Литва, Берлин и Рим, а през 1924 г. се премества в Париж. Издава редица сборници и книги: “Несериозни разкази” (1928), , «Котешкият санаториум» (1928), «Чудното лято» (1929) и други. През 1929 г. купува земя в Южна Франция, където построява къща, в която се събират руски писатели, художници, музиканти. Умира от сърдечен пристъп на 5 август 1932 година. Рискувайки живота си, той помага в гасенето на пожар в съседната ферма. След което се разболява и умира. Погребан е в Льо Лаванду. У нас е издадена книгата му със стихове «Горчив мед» (НК, 1983) в превод на Александър Миланов.
Публикации:
Проза:
