Владимир Бурич

превод: Стефка Тотева

Тази традиция идва от далечните векове. От епохата на досилабичните стихове. И когато бъде съставена антология на руския класически свободен стих, в нея ще срещнем такива поети като А. Сумароков, А. Радишчев, А. Фет, Ф. Сологуб, Н. Рьорих, М. Кузмин, А. Добролюбов, Е. Гуро, А. Ремизов, М. Волошин, А. Блок, А. Гастев, В. Каменски, В. Хлебников, А. Кручьоних, Н. Гумильов, С. Нелдихен, И. Еренбург, М. Цветаева, В. Маяковски, С. Есенин, Н. Заболоцки, 3. Хацревин и К. Лапин, С. Кирсанов, Н. Глазков и много, много други.

Съвременният литературовед Ю. Б. Орлицки, изследвал 2 203 поетични сборника на съветски поети, излезли от 1960 до 1974 година, забелязал, че към свободния стих за този период са се обръщали 698 поети.

Всички тези автори не си приличат един с друг.

Те имат различно самопознание-самоизразяване, светопознание-светоизразяване, те имат различно изражение на реалното и фантастичното, на ежедневното и парадоксалното, те имат различна форма на излагане на съдържанието от страна на категориите „ясно” и „тъмно” /ясно - с ясно, ясно - с тъмно, тъмно - с тъмно, тъмно - с ясно/, те имат различен начин за излагане на съдържанието: едните го показват по законите на повествуванието /завръзка - експозиция - кулминация - развръзка/, другите - по законите на формалната и поетична логика, третите - на принципа на свободните асоциативни връзки, те имат различна лексика: от разговорна, на която се изразява лирическото „аз”, до академична, която употребява философското „аз”, те имат различно отношение към образните средства /метафората, например/, в техните стихове има различен ред на думите /прав - съответстващ на естетичната категория „на естествеността” и инверторна - като средство за експресия и стилизация/, те имат различни средства за експресия /синтактически фигури и прочее/, едните поставят препинателни знаци, а при другите - няма такива /и това е оправдано/.

В противоположност на конвенционалните стихове /тоест на стиховете, имащи тези задължителни признаци, като ритъм и рима или поне един от тях/, тези стихове се записват за отделяне на метрическия ред и удобството за намиране на римата с очи, свободните стихове се записват като стихове за изява на оттенъците на интонацията, смисъла, а също така за да се потвърди или измами читателското очакване /съществува такъв психологически феномен/.

От естетична гледна точка конвенционалните стихове са конкретен израз на категорията на изкуственост /не следва да се влага в тази дума негативен смисъл/, а свободните стихове - на естетичната категория за естественост.

Обща заветна мечта и на конвенционалните, и на пишещите в свободен стих е да създадат стихове, в които възниква ефектът за неръкотворност.

Това се случва много рядко.

Към това се стремя и аз.

1982

Публикува се по: Бурич В. П. Текстове: Стихове. Удетерони. Проза. М.: Съветски писател, 1989. с. 168 -169. За първи път публикувано: Алманах „Поезия”, № 36. Москва, 1983, с. 139.