Алексей Белмасов

превод: Литературен свят

Признак на великия човек: дори и след смъртта си, хвърля сянка.

Нищета и богатство - ето двата полюса, на които много често се раждат страшни хора.

Писмена маса, чернови, стихове… - всичко това е после. В началото поетът трябва да открие в себе си светлината или мрака.

Някои и досега искат да живеят на дърветата.

Поетите са край нас, но живеят и работят в съседен свят.

Нима затворникът си говори сам? Не, той говори с мислещото пространство.

На земята най-дълга памет има църквата.

Истинският поет винаги живее като едно дълго или кратко стихотворение.

Едностаен куфар…

След човека остава не съдба, а душа…