Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Кога за последен път сме чели детски приказки? Не на децата, а за себе си? За кого са писали Андерсен и великите мъдреци на Изтока? Нима само за децата? А може би и за възрастните, за да станат като деца?

Психолозите съветват да се обичаме такива, каквито сме. На същото учи и всяка религия - да се смирим.

Аз, слава Богу, не съм парапсихолог, не съм психолог и не съм психотерапевт и към никого от изброените не се обръщам.

Имам книги. Винаги е приятно да се общува с умни и честни хора. Това според мен е по-добре, отколкото да се търси гуру в сложни житейски ситуации. Не вярвам на просветлените, а на хората търсещи, грешащи, защото без грешки истината е мъртва. Няма последни решения, защото животът постоянно се променя.

А къде е изходът? Трябва да вярваме в себе си. Да не се възприемаме такива, каквито сме, а да вярваме в своите способности и духовни качества - има ги у всеки човек.

Тези, които не вярват в себе си, бих посъветвал да препрочетат „Вълшебникът от изумрудения град”. Героите на тази забележителна книга имали всичко, което са искали. Нямали само вяра в себе си. Но всички те се допълвали хармонично един друг. Това е и животът в Хармония. Който обича - ще разбере и ще подкрепи. А който не обича - ще критикува недостатъци.