АНТИEЛЕГИЯ
превод: Георги Ангелов
АНТИEЛЕГИЯ
Единствената моя тема е онова което липсва
Обзет съм от изчезналото
Моят натрапчив лайтмотив е н и к о г а
И все пак обичам тази вечна промяна
ежесекундната неповторимост
без нея
онова което наричаме живот
би било студен камък
СОВА
Застинали очи
на земна риба
зорко изучаващи нощта
крак разтворен за полет
нокти впити в месо
остър клюн за да разкъсва
Нима совата е символ на мъдрост
не е ли тя символ на грабежи
насилия
и унижения
всичко което е спечелило слава
на Запада?
СЕКУНДАРНИК
Аз казвам с е к у н д а
и с първата сричка
секундата се слива
с онова което вече няма да се върне
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Светлина - кожата на света
ВЕЧНО МОРЕ
Излиза че морето няма начало
То започва там където си го видял за първи път
и навсякъде ще ти се появява
УВОД В ПСИХОАНАЛИЗАТА
Господин Зигмунд Фройд
след къртовски изследвания открил
онова което друг е изразил с един стих:
престъпен е човек с това че е роден
АПОКАЛИПСИС ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА
Тръбите на Съдния ден
замлъкват
отстъпвайки място за реклама
НАПИСАНО С ЧЕРВЕНО МАСТИЛО
Поезията е сянка на паметта
а става материя на забравата
Тя не е монумент издигнат в джунглата
който сред гниенето ще остане цял
а трева която в някой миг ще се раздвижи
на поляната
ще стане прах и пепел
неизвестност срещу вечния вятър
ДАНТЕ
На улицата срещайки Данте хората
го замервали с камъни предполагайки
че той наистина е ходил в ада
ГРАДОВЕ
Градовете са създадени от малко
дърво (и започнало разрушението)
глина камък вода и кожи
на хванати и изядени животни
Всеки град се основава на насилие
и братоубийство
ИМЕНА
Планетата е трябвало да се казва Море
Тя е по-скоро вода отколкото Земя
СЪБИРАНЕ НА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Сега сме същото
с което се сражавахме на двадесет
МЕКСИКАЙОТЛ
На нов етап -
ето го скитащото ни племе:
с празни ръкави, без нищо, като в началото.
Жаби и гущери - храната ни.
Солта - нашият живот, прахът - жилището ни.
Пробита мрежа, развалини са нашето наследство.
Накрая трябва
да създадем всичко отначало,
от нулата, каквато всъщност сме.
ЗНАМЕНИЕ
Денят угаснал запалили се височините на скалите
но сън не знаел Великият Тлатоани
В двореца си открил онази зала -
свещено място за предсказания
където здрачът на премъдростта опазвала предците
Нефритовото езеро
пред него в нощта се появило
градът с множество огньове
блещукащите канали в тъмнината
и казал вестителят “В двореца дойдоха
двама рибари сеньор хванали са
чудновата птица и искат
да я види само Моктесума”
Влезли пришълците
с птицата в примка
и Тлатоани
видял птицата вместо главата й
блестяло огледалото а в отражението му
“къщи на брега стада от елени
безроги но с тела от метал”
“Върнаха се Боговете” изрекъл Моктесума
“Пророчествата се сбъднаха Съкровищата ни
не стигат да ги умилостивим
Ацтеките
ще оставят след себе си само плач и спомен”
КРАЯТ НА ВЕКА
Кръвта призовава към възмездие.
Но възмездието не носи нищо,
освен потоци кръв.
Кой съм:
пазач на брата си или съм онзи,
когото учат на смирение,
когато от безсмислена смърт
загиват други?
В името на какво трябва да осъждам на смърт
други - мислещи или просто живеещи?
Но как да се оставят без възмездие
мъчението, изтощението, геноцида?
За себе си не искам нищо,
жадувам само,
невъзможното да стане възможно -
свят без жертви.
Но не е по силите ми да постигна тази цел-
не стигат нищожните ми усилия,
за да пресуша кървавото море на века
с глинената чаша, трепереща в ръката ми.
Докато писах, се стъмни.
Нестихващите вопли наоколо
и за миг не ми дават да притворя клепачи.
ОТТОГАВА
Беше време (преди векове, никой вече не помни),
когато живеехме заедно, непрекъснато -
от разсъмване до полунощ.
Говорехме за всичко, за което трябва да се говори,
и вършехме всичко, което трябва да се върши.
Изпълваха ни
пълнотата на битието и грохотът на катастрофите.
Но скоро
неповторимите дни изгорихме до край.
Стана невъзможно
да понасяме това съединение.
Оттогава вечността ми остави
този овехтял, оскъден речник:
“забрава”, “раздяла”, “вражда”, “раздалечаване”.
И повече никога, повече никога,
никога, никога.
ПОСЛЕДНАТА ФАЗА
Колко заразна е историята:
спомни си за Ниневия,
поразмисли за персите,
не забравяй всичко,
което си наблюдавал в Рим:
нито една империя не може
да продължи хилядолетие,
защото не могат да се открият угнетени,
способни да го изтърпят.
