ПАМЕТТА ПАЗИ
превод: Люлин Занов
ПАМЕТТА ПАЗИ
Защо тъжим за туй, което
не се е сбъднало преди
и, миналото, общо взето,
подобно гост при нас седи?
Тревожи то сърцата още,
да го забравим няма как.
Отварям му вратите нощем,
но теб очаквам, мили пак.
Какво, че с нещо не угодих
в живота ти, не беше с мен.
Преследваха ни и несгоди -
не падаха сърцата в плен!
Аз още пазя в мене знака,
нас, който двама ни сроди.
Върни се, скъпи, не протакай,
без мене как живееш ти?
сърцето ми тревожно крее,
отново гледам със тъга.
Душата ми дали ще сгрее
в мен миналото и кога?
НЕ СЕ СЪРДИ
Защо се сърдиш е неясно,
измъчен си и променен.
Живей живота си прекрасно
и не губи от него ден!
Минава време неусетно,
животът ни е с теб един.
Дари го ти с усмивка светла,
до дъно радостта изпий!
От нас зависи всичко, мили,
понякога - от съдбина.
За нещо, че сме съгрешили -
не я запомняй със злина.
ВСИЧКО РАДВА ДУШАТА
Как хубаво е в моя край -
сеното, прясно окосено
мирише. Лайките безкрай
люлеят се тук извисено.
Чирикат птици много звучно,
пчели по работа хвърчат.
Простира се полето тучно
и детски гласове ечат.
Душата радва се в тоз час
и на сърцето му е мило.
Родината обичам аз -
такава прелест е разкрила!
А ПАДАТ ЛИСТАТА
Листата падат по земята,
покриват я като килим.
Дървета дремят в тишината,
а ние двамата вървим.
Живяхме немалко години -
възторгваме се ние пак.
Красиво е навред. Води ме!
И с радост стъпваме във крак.
Приятно ни е, разноцветно
е всяко паднало листо.
а слънце ласкаво ни свети
и сякаш радва ни се то.
Полекичка вървим в пътека
и само стъпки от нозе
и птичи песни тук отекват.
Край нас минават векове!
ЗВУЦИ В ТИШИНАТА
Тишина увисна вкъщи,
само цъкане ехти -
безтегловно, едносъщно
от часовник. Слушай ти.
Този звън ме ужасява -
сякаш песен на комар.
Нищо тук не ме спасява
в тези дни. Какъв кошмар.
Все така ще бъде утре,
че дори и всеки ден.
В тишина закусвам сутрин,
сетне пък изпадам в лен.
После тегли ме дивана
за привичния ми сън…
Тишината буди рано
ново цъкане и звън…
