Георги Крумов Христов, български поет, е роден на 17.02.1931 г. в Несебър, Бургаска област. Завършва Полукласическа гимназия в Бургас, а през 1948 - 1953 г. следва Юридическия факултет в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Държавни и правни науки”. Работи в Софийски окръжен съд, в Министерството на външната търговия, в Министерския съвет, в Министерството на външните работи, три години завежда Консулска служба в САЩ. От 70-те години на миналия век е отговорен секретар на в. „Литературен фронт”, главен редактор на главна редакция „Международна дейност” и на програма „Орфей” към Комитета за радио и телевизия, главен редактор на в. „Знаме на мира”. От 1981 до 1986 г. е организационен секретар на СБП, а впоследствие е наблюдател в сп. „Септември” и ръководител на студио „Художествен превод” на Литературния клуб „Димчо Дебелянов” към Студентски дом - София. Носител е на орден „Кирил и Методий” І степен (1981) и др. Автор е на поетичните книги „Стихотворения” (1986), „Природата целува мълчаливо” (1998) и др. През 1987 г. излиза книгата „44 отговора на 4 въпроса”, която е съставена с негови интервюта на участници в Петата международна писателска среща в София през 1984 г. В негов превод от английски през 1982 г. излизат стихове на Амрита Притам, събрани в книгата „Капки светлина”. Умира на 30.05.2001 г.

Публикации:

Поезия:

КРЕПОСТ/ брой 67 ноември 2014

БЕЗТЕГЛОВНОСТ/ брой 68 декември 2014

ИЗ „ПРИРОДАТА ЦЕЛУВА МЪЛЧАЛИВО” (1998)/ брой 72 април 2015

Критика за Георги Христов:

ЗА ОЛТАРА И ЖЕРТВАТА/ автор: Елена Алекова/ брой 72 април 2015