БЕЗТЕГЛОВНОСТ
БЕЗТЕГЛОВНОСТ
И тъй като е трудно да се каже
кое е горе
и кое е долу
във Вселената,
аз,
който съм роден на дъното
и винаги съм се стремял към него,
стоя, без може би да искам,
на някой връх!
НА ВЕЧНАТА
Животът ме оголва
лист по лист…
Дора Габе
Чисти си мисълта!
Чисти!
Чисти, додето
остане пред света
единствено сърцето!
Това бе твой девиз,
жесток и безпощаден…
Животът лист по лист
те брулеше от млада,
за да остане тук
от дните твои само,
превъплътено в звук,
сърцето ти голямо.
АПОКАЛИПСИС
Сънувах края на света.
Експлозия…
и блясък ослепителен.
А след това,
по някакво си чудо,
се намерих
на странен връх,
наречен
връх „Спасение”.
Бях страшно сам.
Усещах само
своя нервен пулс
и гъдела на ръчния часовник.
Под мене
земната кора се гърчеше
в епилептичен транс
без звук,
като във нямо кино.
Бе вакуум…
Тогава
усетих нежна длан
на рамото си.
Беше Вселената
във образ на жена.
И както ние се разбираме
без думи в мигове на сливане,
така и тя ми заговори,
а мислех, че говоря аз.
- Това, което стана във съня ти,
то може и наяве да се случи.
Животът балансира върху нишка,
най-тънката сред звездните селения.
Вземи безкрайността
в линейните й измерения
и виж земята
колко е миниатюрна.
А ти живееш тука,
на Земята.
Пред теб е слънцето,
до плазма нажежено,
а зад гърба ти е безкраен лед.
И някакви шест градуса
решават твоята съдба.
Шест градуса
от скала милиардна!
В тях тялото ти съществува.
Ако в черупката на лешник
земята може да се вмести
и този концентрат от маса
в безбройни варианти съществува,
какво си ти сега?
Газ?
Или пустота?
Каквото и да бъде някой ден
физическото ти могъщество,
то ще е нищо във сравнение
с познатото
и непознатото от тебе.
Единствено, което ще изпълни
душата ти със чувство,
че си Нещо,
е жаждата към съвършенство.
Сред този хаос необгледен,
непостижим,
безкраен
и загадъчен
аз те направих собственик на Космос -
подобие на мен самата,
това е твоята душа.
Усъвършенствувай душата си!
И разширявай я, догдето
сама се слее със безкрайността,
която ти мечтаеш да обхванеш,
примамван от опасна мисъл,
че всичко, пред очите,
ръцете трябва да достигнат.
Така говореше Вселената -
онази безначална и безкрайна,
сковавана
от абсолютна нула,
разтапяна
от милиардоградусови тръпки -
морето,
сред което на скала,
наречена Земя
или Спасение,
живеем ний -
децата на Вселената.
ПРОРОЧЕСТВО
В най-фантастичния от всички часове,
в невероятен миг на раздвоение
чух сам на себе си да казвам:
- Ти, който с две ръце разкъса
веригите на земното притегляне
и с мощни радиоантени
изпращаш спорите на разума
в пределите на нашата Галактика,
не се съмнявам, че ще идеш някой ден
и още по-далеч.
Но никога недей забравя,
че ти си също Космос
и трябва с мисъл да взривяваш
преградите към своята безкрайност.
И както семето пробива
със силни корени скалата,
пропукана от зной и студ,
така и ти прониквай там,
където тайните на битието
са се разкъсали случайно.
Тъй както светлината се процежда
през пукнатината на глинен съд,
така и твоят разум нека
прониква в тайната отвъдна,
започваща от теб.
Къде да се опреш?
От себе си почни.
От грешките на естеството се учи!
През тихи нощи вслушвай се в гласа
на туй, което носиш в теб.
И нито миг недей забравя,
че там е Кодът,
и с него някой ден
ще разшифроваш
предвечността!
Ти искаш доказателства,
че много пъти лъгана е твойта вяра?
Тръгни тогава с мен
към пукнатините на битието,
за да надникнем в пропастта,
която аз наричам мъдрост.
Последвай този малък лъч,
за да излезем там, където
е вечна светлина.
Запитвал ли си се
какво е самота?
Дали е щастие
или нещастие?
За мене тя е люлката на Цялото!
Не съществува само „Нищо”!
То е във Цялото
и част от него.
И Цялото лежи не в Нищо,
а в Самота!
Ний се докосваме до Цялото
единствено в самотни мигове.
Това е нашето неосъзнато щастие.
Познанието идва пълно в Самота!
И не е страшна Самотата.
По-страшно е, ако я няма.
Тя ни отделя -
мен и теб,
и минало и бъдеще,
и свят и антисвят.
Тя може би е оня съд,
където е реалността.
А вън от него е наверно нереалност.
Когато Самотата се разчупи,
ний губим себе си
и се пренасяме оттатък.
Ако е малка пукнатината,
проникваме за миг
в загадъчния антисвят,
където минало и бъдеще са заедно,
и ставаме пророци и гадатели.
А хората се удивляват,
а хората се ужасяват,
че виждаме началото и краят
като на длан.
И им е трудно да повярват,
че другата страна на битието
е може би дълбоко в нас.
Затуй ти казвам:
В теб е Кодът
и с него някой ден
ще разшифроваш
предвечността!
