Петрос Властос

превод: Атанас Далчев

МАЙКА МИ

Везеше до прозореца мама грижливо.
Изливаше се вън дъждът над младите жита
и крехките фиданчици. През сълзи, но щастливо
се смееха зелените очи на пролетта

и носеше се детски плач високо над земята.
Брезата във градината набъбваше от сок;
една след друга капките течаха по земята,
по вейките наведени, по дънера висок

и стичайки се, пееха. От смръщения рид
зад облаци надничаше далечен мътен заник
и в клоните измокрени запалваше искри.

Струеше благост и покой от вечерния свод.
И в тоя миг, оставила гергефа, мама стана,
за да послуша ромона на новия живот.

СЕЛОТО НА ЛЮБОВТА

Покриват вече сенки уличките скромни
и дворовете пълни селският добитък.
Тъмней под стрехите и сладко край чешмите
приказват си момите с ненапити стомни.

Светлеят гроздове, потулени в асмите.
Разлян от пълни с грозде линове огромни,
дъх на шира за близки празници напомня.
Смокиня над плета листа златисти сплита.

От фурната е хляб хлебопекарят вадил.
Преживя върху каменния праг козелът
и гледа криво. В окосените ливади

и по харманите копни са зажълтели.
И пътникът си спомня времената млади,
кога гнездо на обич сви в такова село.