Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Има нещо общо между ситуацията на границата, по-точно на фронтовете на Великата Отечествена през лятото на 1943 година и тази в Донбас, също през лятото, но през 2014-та.

В сегашното лято линията на фронта преминаваше съвсем близо до местата, където през юли 1943 г. се състоя най-голямото танково сражение във Втората световна война - Битката на Курската дъга.

Тази битка стана преломен момент във Великата Отечествена война.

Значението на битката за Донбас също е трудно да бъде разбрана в развоя на геополитическото противопоставяне между Западния алианс и Русия.

От времето на Горбачов-Рейгън и Елцин-Клинтън конфликтът между западния блок и Русия е прието да се представя като идеологически. С напускането на съветските войски от Източна Европа и краха на СССР изглеждаше, че конфликтът между Запада и Русия е изчерпан.

Войната в Чечня, избухнала на Нова Година 1994, беше явно доказателство, че това не е така, че конфликтът не е изчерпан, тъй като Първата чеченска война от самото си начала бе международен военен конфликт - на страната на чеченските сепаратисти воюваха наемници и доброволци преди всичко от страните-съюзници на САЩ- Саудитска Арабия и радикалните ислямски движения, финансирани от Саудитска Арабия и западните спецслужби. В случай на успех на сепаратистите и отделянето на Чечня Русия я чакаше разпад, подобен на онзи, който стана със СССР - отделяне на Северен Кавказ, по-нататък - Татарстан, Башкирия…

Но сепаратистките настроения в Русия не се оказаха толкова силни, както предполагаха организаторите на тази спецоперация по разрушаването на Русия.

Но в самата Русия от времето на Елцин не можаха, а и не поискаха да направят логически изводи от случващото се.

Дори след смяната на ръководството на страната през 2000 г., във външната си политика Русия, както и преди игнорираше факта на геополитическото противопоставяне със Запада, макар че след подводницата “Курск” това вече беше напълно очевидно.

Впрочем най-вероятно новият президент на Русия вече беше разбрал същността на ставащото, но обективно Русия тогава нямаше достатъчно сили за открито противопоставяне на Запада. Затова и тя “затъна”. А може и путиновото ръководство да се е надявало на взаимно разбиране със Запада, иначе как може да се обясни фактическото предаване на Ирак и доста по-късно - на Либия?

Но тези надежди не се оправдаха и едва когато Западният алианс - НАТО се прицели в Сирия, Русия най-сетне зае твърда позиция и не допусна пряка агресия срещу тази страна.

Конфликтът в Сирия, също интернационален, може да се смята за начало на пряка геополитическа конфронтация между Запада-НАТО и съюзниците му: саудитите и княжествата от Персийския залив от една страна, и Русия - от друга.

В тези условия превратът в Украйна и готовността на новото ръководство на страната да предостави на НАТО военни бази на своя територия би могло да има за Русия най-плачевни последствия: не само загубата на военноморските бази в Крим, но и излаза на Черно море. Още по-лошо - настаняване на американски ракети буквално на подстъпите за Белгород.

Не мисля, че има държава в света, която да позволи срещу нея да са прицелени ракети, както се казва, от упор.

Когато Съветския Съюз разположи в Куба свои ракети, САЩ го заплашиха с война и това едва ли бе шега. Ще е интересно да се научи реакцията на САЩ при ситуация, в която техните кораби - не да бъдат лишени от достъп до Черно море - а просто да им се пречи в това начинание от нечии военни бази. А нали Черно Море е толкова далече от САЩ!

Така че защо Русия трябва да се примирява с подобна ситуация, защо Русия трябва да търпи нечии ракети на своята граница?!

Така или иначе линията на фронта в геополитическия конфликт между Запада и Русия минава съвсем близо до местата, където през юли 1943 г. стана една от най-големите битки във Втората световна война.

Ще се превърне ли сражението в Донбас в същият преломен момент в това противопоставяне , както Битката при Курската Дъга в годините на Великата Отечествена - ще покаже времето.

Във всеки случай геополитическият конфликт между Русия и Запада прие открита форма и Русия повече не трябва да възлага надежди на ничии гаранции за своята сигурност и да разчита само на собствените си сили: икономически, политически и военни.