Михаил Лермонтов

превод: Димитър Златев

***

Сред мрачния север на зъбер предвечен
самотен издига се бор.
И сякаш облечен във снежна одежда
той дреме в безмълвен простор.

И често сънува: в край пуст и далечен,
където се ражда денят,
самотна и тъжна, корона навежда
там палма сред знойния кът.

1841

—————————–

***

На севере диком стоит одиноко
На голой вершине сосна,
И дремлет качаясь, и снегом сыпучим
Одета, как ризой, она.

И снится ей всё, что в пустыне далёкой -
В том крае, где солнца восход,
Одна и грустна на утёсе горючем
Прекрасная пальма растёт.

1841