Из „РАЗМИСЛИ ВЪПРЕКИ СЕБЕ СИ”

Ален Боске

превод: Литературен свят

*
Дайте на поета десет хиляди читатели и той вече морализира, проповядва, наставлява.

*
Стихотворението е бъдеща истина.

*
В края ще бъде Словото. И когато - вече без нас - вселената се възроди, ще бъде Словото.

*
Поетът има само едно право - да противоречи на себе си.

*
Ако имах по-голямо мъжество, щях да пиша стиховете си анонимно.

*
Поезията е безумие (бълнуване, сън и др. п.), което, бидейки и з р а з е н о, става за автора най-логичната от аксиомите, но остава за читателя безумие (бълнуване, сън и др. п.).

*
В поезията всичко е напразно: сполучливата находка още не е стихотворение, шлифоваността и завършеността - вече не е стихотворение.

*
Подготвяй за погребение своите стихове така, сякаш ги подготвяш за коронация.

*
Словото съчетава плахото послушание и безогледната смелост.

*
Поетът винаги е двуженец: рано или късно той влиза в брак с мечтата си.

*
Водата мисли, дървото пише - ти повече не си необходим, поете.

*
Моите думи се слова ми обръщат гръб, като слънчогледи.

*
Аз винаги ще играя второстепенна роля в своя живот.

*
Моето съмнение ме защитава като палто.

*
На ешафода повече не трябва да гадая от кого трябва да се боя.

*
Аз съм запетая, а вие познайте - в какъв текст.

*
- Трябва ви застрахователна полица?
- Да. Застраховайте ме, моля, от самия мен.