Ален Боске (Alain Bosquet, истинско име - Анатолий Александрович Биск), френски писател и критик, е роден на 28.03.1919 г. в Одеса, Украйна, в еврейското семейство на поета и преводача Александър Акимович Биск (17 (29).01.1883, Киев - 01.05.1973, Ню Йорк) и Берта (Бети) Александровна Турянская (1889, Одеса - 25.02.1977, Париж), виолистка и скулпторка, от стара еврейска фамилия от Германия. През януари 1920 г. семейството емигрира от Русия - живее в България (Варна, София, до 1925 г.), Белгия (от 1925 г). Завършва гимназия в Белгия (1938), учи Романска филология в университета на Брюксел. През 1940 г. служи в белгийската армия, а след нейната капитулация, - и във френската армия. През 1942 г. заминава за САЩ, където работи като редактор във в. „La Voix de France”, сприятелява се с Морис Метерлинк, Жюл Ромен, Томас Ман и издава първите си две поетични книги. Участва при организирането на Втория фронт в Лондон. Завръща се във Франция с американските войски през юни 1944 г. - дебаркирането в Нормандия. До 1951 г. е висш служител на френското министерство на външните работи, от 1945 г. работи в контролния Съвет на Берлин. От април 1951 г. живее в Париж, продължава образованието си в Сорбоната. Литературно-критическите му статии са публикуват във „Фигаро”, „Монд”, литературни списания. През петдесетте години води курсове по съвременна френска литература в Бостън, преподава американска литература в Лион, пише статии за в. „Комба”. Като поет се изявява от 1950-те г., в 1957 г. излиза книгата му „Premier Testament”, оттогава издава редица поетични сборници, както и много романи. Член на академиите в Белгия и Квебек, президент на Европейската поетична академия в Люксембург. Съпруг на скулпторката Норма Каплан (Боске). Носител на наградите „Аполинер” (1951), „Сент-Бьов” (1957), „Макс Жакоб” (1959), „Фемина-Вакареско” (1961), „Шатобриан” (1986), „Гонкур” (1989) и др. Умира на 78 г. на 08.03.1998 в Париж. У нас са издадени книгите му „Към моята планета” (1977), „Адът на твоята нежност” (1981), „Завещания” (1984), „Аз не съм аз…” (1988), „Аз съм трима” (1993), „Професия заложник” (1997), „Поезия 1945-1994″ (2000), „Плодовете на миналото” (мемоари, 2001). Негов паметник е издигнат във Варна (2004).

Публикации:

Поезия:

ДНЕС СЪЩЕСТВУВАНЕТО СТАРО…/ превод: Лъчезар Станчев/ брой 104 март 2018

Проза:

Из „РАЗМИСЛИ ВЪПРЕКИ СЕБЕ СИ”/ брой 66 октомври 2014