ХУМАНИЗЪМ
превод: Георги Ангелов
ХУМАНИЗЪМ
Автобусът не отива към хората
Автобусът отива на спирката
—————————–
***
Младостта се забравя
като ампутиран крак
постепенно
—————————–
***
къде е моето тяло
изтерзано от тръните на годините?
къде е моята кръв
останала по хиляди ръце?
къде са моите очи
поглеждащи ме от други планети?
къде съм аз?
—————————–
***
Животът е достоен за очерци и романи
Само смъртта е достойна за стихотворения
—————————–
***
А животът е прост като закуската на космонавт
—————————–
***
Авторът на тези октави
не е жив
Дошло е нашето време
да се усмихнем
—————————–
***
Дайте ми да изживея своя руски живот
на руска земя
—————————–
***
И листата на моите дървета
се превърнаха в земя
—————————–
***
Книгите
също са тежки
като земята и желязото
—————————–
БЕРЛИН
Пристигнах тук
за да разбера че вече съм стар
че има и пирамидални дъбове
и плачещи брези
а сърцето ми е с пет лъча
—————————–
***
Не се срамувай да погледнеш там където гледа тълпата
Това може да е нов автомобил но може и да е човек
—————————–
РАЗПИТ
- Откъде взехте вашите тела?
- Намерихме ги във водата
- С какво се занимавате тук?
- Поставяме мините на семената
- Какво криете в устата?
- Крием в устата думи
- Кога ще си тръгвате?
- Чака ни подземният флот
—————————–
***
Виждам те
през тази пепел
през месеца
през Днепър
крачещ
в зелената риза на гората
по мекия плаж на плажа
Колко руска кръв
в брези и кленове
които отново
светят там горе
—————————–
***
Руско поле -
двехилядогодишен пирог
от нашия труд
усмивки
и ридания
—————————–
***
Кравите целуват земята
Конете целуват реката
—————————–
ХРОНИКА
Вчера както винаги
чаках
пришествието на Христос
—————————–
***
Дърво
нищо сега не искам от теб
домът ми е направен от земен скелет
Нашите взаимоотношения
са вече чисти
За първи път
ти не потръпваш при моята поява
Прости ми
за дългите години геноцид
Протегни ми клонка
—————————–
***
Юношата казва:
изгряващото слънце е слънцето на Аустерлиц
падащият сняг - снегът на Килиманджаро
морският прибой - вълните носещи каравелата на Колумб
старецът казва:
изгряващото слънце е слънцето на моето детство
падащият сняг - снегът на моето детство
морският прибой - вълните на моето детство
—————————–
***
Минават години
и се подмладяват
лицата на снимките
—————————–
***
Не ми купувайте обувки
Ще унищожите трагедията
—————————–
***
Онова което знам само аз
и за което никой няма да ме попита
—————————–
***
Медалите се пазят в кутийки за копчета
—————————–
***
Скоро ще напиша последното си съчинение:
«Как прекара ти живота си?»
—————————–
***
Кладенците на очите
с подземните реки от сълзи
—————————–
***
Нощта нахрани
с един комат от луната
всички влюбени
—————————–
***
Човек -
място за любовна среща
между въздуха и земята
—————————–
***
Професиите развращават -
машинистката изтрива шушони в чистата хартия
мелничарят ходи в брашно до коляно
редакторът не се смее над Швейк
не плаче над Бедната Лиза
—————————–
***
Писма
от хартиени цветя
на гроба на любовта
—————————–
***
Не се страхувайте от бъдещето
Няма да го има
—————————–
***
Аз съм смисълът на живота
на множество предишни поколения.
—————————–
***
Шумът на прибоя
се удря в подкорието
напомняйки за потопа
—————————–
***
И отново
желанието да надникнеш в себе си
през дупчицата от куршум
—————————–
***
Слава -
затвор от усмивки
зад стените на който
чака
търпеливата смърт
—————————–
***
Довиждане любезни Владимир Иванович!
Аз съм отвъд горните граници на ноосферата
Нито стрели на хулители
нито аплодисменти на почитатели
вече не ме достигат
