НИЕ СМЕ ДИНОЗАВРИЯ
превод: Илеана Стоянова
НИЕ СМЕ ДИНОЗАВРИЯ
такива сме ние
родени в нея -
с усмихнати боядисани с тебешир лица
под смеха на Господарката Смърт
през есента на аварийни асансьори
в гниещи политически миражи
в нея, когато чиновник в супермаркета има университетска диплома,
а тлъстата риба поглъща тлъсто парче
докато слънцето е във фазата на затъмнение.
Ние всички
сме родени такива
родени в нея -
в нарочно безумна война
в пустотата на разбити фабрични прозорци и сгради,
в тъмнината на барове, където вече никой друг не води разговор
и в битка, обикновено приключваща с пронизване и стрелба.
родени в нея
в болниците, толкова скъпи, че е по-евтино да ритнеш камбаната,
с адвокати, одиращи по десет кожи, че е по-евтино да се признаеш за виновен
в страна, където затворите са пълни, а лудниците затворени
в тази, в която масите издигат безумци и ги превръщат в богати герои.
родени в тази,
цял живот прекосявайки през нея,
от нея умиращи
онемели от нея,
кастрирани,
осакатени,
лишени от наследството си
заради нея.
опиянени от тази,
използвани от нея,
да пикая на тази,
болни и озлобени от нея,
която ни направи
безчовечни
и жестоки твари.
закоравяват нашите сърца,
и пръстите ни държат за гърлото,
пистолет
нож
бомба
пръстите са прострени към безответния Бог,
пръстите търсят бутилка
таблетка
прах.
ние сме родени в тази нещастна умъртвяваща безизходица
с правителство, 60-години не намиращо изход от дълговете
скоро няма да имат с какво да плащат лихви на кредиторите;
банките са пламнали в ясен огън,
парите ще бъдат парчета хартия,
може би открито и безнаказано ще убиват по улиците,
където правото ще бъде на въоръжени банди.
земята ще опустее без полза,
безсмислено ще стане търсенето на храна,
много страни ще се обръщат към спасителната ядрена енергия,
безкрайни експлозии ще разтърсват нещастната земя
облъчени роботи-хората ще ловуват един за друг,
но богатите ще гледат на събитията от космически станции.
Дантевият ад в сравнение с това ще изглежда като детска площадка.
слънцето ще бъде невидимо, на земята ще царува нощ
дърветата ще умират
ще погинат храсти и посеви
облъченият от радиация човек ще яде плътта на облъчен човек
океанът също ще бъде отровен,
ще загинат езера и реки,
новото злато ще бъде дъждовната вода.
черен вятър ще разнася над земята мирис на гнилост,
малкото щастливци, които ще оцелеят, ще бъдат подложени на
нова ужасна болест, а богатите в космическите станции
ще загинат, защото никой няма вече да ги снабдява,
това е естествения ход на общото гниене,
но от това ще се роди
възхитителна, нечувана тишина
и слънцето ще продължава да се крие
в очакване на нова глава.
ПАЛМОВИ ЛИСТА
точно 12.00
в нощта на 1973-1974
в Лос Анджелис
дъждът започна да удря
върху палмовите листа извън моя прозорец,
сирени и мигащи светлини
обиколиха града
и го разтърсиха
легнах си в девет часа,
угасяйки светлината,
разплискана по пликове,
по тяхната радост, щастието им,
виковете им, техните хартиени шапки,
колите им, жените им,
техните мизерни пияници …
новогодишната нощ
винаги ме ужасява -
живот знае колко години.
сирените спряха и
мигането и трясъкът …
всичко свърши за пет минути …
всичко, което сега чувам е - дъждът,
трополенето върху палмовите листа,
и си мисля за това как
никога не съм разбирал хората,
но вече съм преминал
през това.
БОБ С ЧЕСЪН
това е доста важно:
да утаиш чувствата
е по-добре, отколкото да се обръснеш
или от готвенето на боб с чесън -
това е най-малкото, което можем да направим
малко смелост в познанието
където има, разбира се,
и безумие и страх
в знанието
че част от нас
се движи като часовник
и никога няма да се задвижи отново
веднъж спрял.
но сега под ризата
си тиктака
и ти пречи с лъжицата боб:
една любов е умряла, друга - е отминала,
трета любов …
ох! любови много колкото бобчета
да, просто се опитай да ги преброиш сега
тъжно, тъжно
чувствата ти са приготвени над огъня,
до утаяване.
ЗАТРУДНЕНО ДИШАНЕ
малките неприятности
действащи
на нервите
прииждат
една
след друга:
случайности,
глупави и гадни,
абсолютно
абсурдни
без смисъл,
досадни случаи
ежедневни
постоянни
и един куп други
несъвършенства
безпокоящи ни
малки неща.
всички тези
неизбежни
малки загуби,
непрекъснати
трохи поражения
трохи тъга
безпроблемно
тровят мига
ден след ден
година след година -
докато накрая
започнеш да се молиш
и да мечтаеш
за по-значима
по-тежка
съдба
и общо взето
разбирам
причините
защо
хората
скачат
от мостовете.
сигурно съм почти готов
да разбера и тези
които се въоръжават до зъби
и стрелят в упор
по своите приятели
и по съвсем невинните
минувачи.
не че напълно
им съчувствам -
аз осъждам
непристойното им поведение,
но мога да разбера
абсолютната,
непоносимата,
несъмнената,
непоклатима
сила
на нещастието
им.
ако опитът
за нормален живот
на всеки от нас
жестоко, чудовищно
се разбива на прах -
аз съм убеден
че всички ние
сме поравно виновни
за всички престъпления
в света. невинни
сред нас
няма.
и ако даже Ад
не съществува -
хората които
хладно осъждат
тези нещастия
за всички нас
ще построят
Адът.
* * *
мерзостта на екрана, измамата и кръвта;
прокажени, изцеждащи любов;
подигравателни жаби, оценяващи
небесната необятност;
тези, които принизяват мъжката чест и морал
в евентуална вероятност.
* * *
слънцето почти изгря
един кос на телефонния кабел
изчаква
докато не доям вчерашния
забравен сандвич
в 6:00
тиха неделна утрин
едната ми обувка в ъгъла
стои изправена
другата
полегнала на една страна
да,
някои животи са предназначени
да бъдат проспани.
