Юлиан Пшибош

превод: Дора Габе

По-близък е пътя по въздушна линия
от спомен до спомен.
Вече хоризонтът се е свел над земята,
няма хълмове. Сякаш съм прибрал крилете си
и затихнал.
Земята легна плоско под нозете ми,
небето слезе ниско,
а равнината
се раздвои на кръстопътя.
Звезда падна над земната памет:
над гроб.
Светна пътеуказателя към мястото
на бойното поле.

А във гората, нарисувана през тая есен
с дъждовна четка по палитра от дъга,
топовното ехо брои повалените дървета,
а над останалите подир взрива - траектория, безмълвие.

Прелита Нике,
перото блести.
Над фронта, несъществуващ вече,
си спомням битката въздушна
на моя другар.