Юлиан Пшибош
Юлиан Пшибош (Julian Przybos), полски поет и преводач, представител на краковския авангардизъм, е роден на 05.03.1091 г. в село Гвозница, Жешувско воеводство, Австро-Унгария. През юни 1920 г. става доброволец и участва в полско-съветската война. Завършва хуманистичния отдел на Ягелонския университет в Краков (1920-1923). До Втората световна война работи като гимназиален учител. През 1937 - 1939 г. учи във Франция. През 1941 г. е арестуван от Гестапо, после живее в родното си село. По време на Втората световна война живее в Съветския съюз - Лвов, Украйна. Първият председател на Съюза на полските писатели (1944-1945). Посланик на Полша в Швейцария (1947-1951), после директор на Ягелонската библиотека в Краков. Носител на Държавна награда (1964). Заместник-председател на Пен-клуба (1966). Книги: „Винтове” (1925), „Обятие” (1926), „Свише” (1930), „В глъбината на леса” (1932), „Уравнение на сърцето” (1938), „Докато сме живи” (1944), „Място на земята” (1945), „Вертикална проекция” (1952), „Минимум думи” (1955), „Оръдие на светлината” (1958), „Опит за цялост” (1961), „По даден знак” (1965). Пише и критични есета за литературата и изкуството. Умира на 06.10. 1970 г. във Варшава, погребан в родното си село.
Публикации:
Поезия:
ПО ВЪЗДУШНА ЛИНИЯ/ превод: Дора Габе/ брой 65 септември 2014