Владислав Броневски

превод: Елисавета Багряна

За мене тук най-скъпа е земята,
от нея никъде не ще отида.
Тук с Висла и с мазовския луд вятър
шумя и мина младостта ми свидна.

В прозореца с тополите, полето
пред мене цяла Полша се възправя.
Тук с радостта и мъката в сърцето
словата си за бой въоръжавам.

Словата ми, макар и с кръв пропити,
земята ще ги разбере грижливо,
че даже на затворите стените
поезия като бръшлян обвива.

Че тук говорят топло на душата
върбите с листовци зазеленели
и всичко ми е близко и познато.
Тук ще умра. - Та другаде къде ли?

Тогава хубаво ти обгърни ме,
то, черна, ти, добра земя рождена,
и траурно с тополите любими
пейзажът роден да върви след мене,

и да шептят край Висла дървесата,
листа сребристи свесили над нея -
за всичко, що обичах на земята,
за всичко, що не смогвах да възпея.