Виктор Бараков

превод: Литературен свят

През 2012 г. написах статия за прозата на Николай Дорошенко. В «Российский писатель», където Николай Иванович е главен редактор, по етични съображения, не я изпратих, предложих я на други издания и навсякъде получих отказ - заради заглавието й. Статията се наричаше «Предчувствие за Гражданска война». На редакторите тази мисъл се стори кощунствена и нереална.

След две години започна Гражданска война на изконно руска земя, в Новорусия, и сега никой не може да изключи нейното продължение в Крим или в Кавказ. Това, че тази война има етнически оттенък, не е ново, почти преди сто години върху руините на Руската империя се случи същото. Сегашните съветски развалини още дълго ще се рушат, погребвайки под себе си граници, територии и народи.

Опирах се, прогнозирайки тогава, не на интуицията си, икономически или политически анализ, а изключително на художествената проза и поезията - все пак по основната си специалност съм критик.

И руската литература, и литературната критика във всички времена, колкото и някои да се възмущават от това, са още и идеология, и политика.

Впрочем в Русия всичко е политика.

Рискувам да изглеждам като Касандра, следвайки същия «метод»: революцията в Русия е неизбежна, нея вече много години я предричат редица наши поети - от Николай Зиновиев до Марина Струкова.

Хайде все пак да разсъждаваме и логически.

Само икономически, политически, финансови и конспирологични причини ли могат да имат вина за поредната катастрофа? Нима изключително тях имаха предвид Горки, Чехов и Блок, предсказвайки революцията в образите на буря, диамантено небе и пролет? Нима някакви «технически» детайли определят човешката съдба? А къде да денем гласа свише?…

Мисля, че и тогава, преди сто години, и сега движеща сила на революцията са били не работническата класа и интелигенцията, както днес мислят мнозина, а въпиющата несправедливост. Не рутинната, свойствената на обществото изобщо, а именно въпиющата, викащата към Небето.

Светият праведник Йоан Кронщадски писа: «Земното отечество страда за греховете на царя и народа…»

Трябва ли да се казва, че днес има не по-малко революционна ситуация?

И не трябва само да се сочи доводът, че мнозинството от гражданите не искат революционни събития и не призовават към тях - през 1917 г. 95 процента от населението дори не забелязало отначало, че «властта се е сменила».

Първо, превратите се случват обикновено в столиците.

Второ, революцията е стихийно бедствие, земетресение, потоп, страст и тя няма да пита дали сме съгласни с нея.

Трето, врагът на рода човешки, както показва историята, използва гражданите за своите цели с не по-малък успех, отколкото пасионарните личности.

Твърде много сме грешили и едва ли заслужаваме по-добра участ, макар че с молитвите на праведниците можем да отдалечим неизбежното.

Кога ще стане то? Ще бъде съблазнително да назовем 2017-та, нагласяйки датата «към двадесети век», още повече, че столетният юбилей на Първата световна вече придоби зловещ оттенък.

Работата не е в сроковете, а в нас самите.

Човешката история познава само един велик миг, когато на цялата земя не е имало войни и революции - Рождество Христово.

Светът живее в злото, но това не значи, че не можем да се издигнем към върховете на Духа.

Просто някои смъртни грехове могат да се изкупят само с кръв.

град Вологда

Русская народная линия, 21.07.2014