Владимир Андреев

превод: Златан Данев

СЛЕД ВОЙНАТА

Стои къщурката-свидетел,
прегърбена от старини.
Пренесла на гърба си двете
опустошителни войни.

Във нея раснах мълчаливо -
заслушан в горестния вик,
тя плачеше със болка жива
по незавърнал се войник.

И вятър като пеленаче
студени бършеше очи.
Иконата ще си поплаче
и после скръбно ще мълчи…

Тъмнее влага край пердето.
А зад прозореца, навън,
реката кърти бреговете,
разбудена от зимен сън.

И лунна светлина залива
небе и мирна равнина.
Че даже свят ми се завива
от непривична тишина.

1985 г.

***
Къде е щастието скрито?
Къде да го намеря пак?
Въпрос като море открито.
Като море в граничен бряг.

В откритото море с умора
зове ме щорм в среднощен час.
И къс от сините простори
през времето пренесох аз.

И дълго ли така, с години
край мене буря ще пълзи
и сол от глъбините сини
и от щастливите сълзи?…

1985 г.