Владимир Андреев (Владимир Фомич Андреев), руски поет, прозаик и преводач, е роден на 27 септември 1939 г. в Харков. Детството и младостта си прекарва в Белгородско. Завършва Харковския инженерно-строителен институт и Литературния институт „Максим Горки”. Работи на различни строежи в Оренбургска област и в Подмосковието, след което се отдава на литературна дейност. Превежда творчеството на български поети. Член на Съюза на писателите на Русия. Автор е на над десет книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Стихи” (1973), „Тяжелые ветви” (1979), „Солнечный сруб” (1983), „Светлое бремя росы” (1984), „Самая печальная радость” (1989), „Красная горка” (1990), „Треснула чаша русского утра” (2005), „Меч спокойствия” (2008), „Звуки, истерзанные любовью” (2014). Поезията му е включена в „Антология русского лиризма. ХХ век”. Заслужил работник на културата на Руската федерация (2011). Живее в Москва.

Публикации:

Поезия:

СЛЕД ВОЙНАТА/ превод: Златан Данев/ брой 64 юли 2014

ПОКОЙ И ВОЛЯ, ЩАСТИЕ ДОБРУВА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 166 март 2024