Виктор Максимов

превод: Николай Гюлев

НИМА?

Птици кръжат и стинат,
звяр се стъписва от страх.
Те някак без нас ще минат,
ние не можем без тях.

Север - с реки строго-сини.
Юг е забравен съвсем.
Те някак без нас ще минат,
а ние без тях - ще умрем.

Падат елите в ужас
от брадви в обречен час.
…………………………..
Господи, нима не сме нужни
и на самите нас?

ТЕЧЕНИЯ

Как просветва у какво течение
в есенния лес,
оредял и близо до завода…
И вечерното небе е възпалено днес,
възпалени са листата ти, Природо.
От течението багрите горят
и стремят се към небето
ненапразно.
Възпалена е душата ми по залез,
възпалени са надеждите -
болят.
И повярвайте,
сега - във есента,
да припламнеш, безнадеждно да засветиш
е по-весело, наместо
в утринта
да разлюбиш, и бреза
в прегръдка хладна да усетиш.