Виктор Григориевич Максимов (Виктор Григорьевич Максимов), руски поeт, прозаик и преводaч, e роден на 20. 10.1942 г. в град Иваново в семейство на кадрови военен и медицинска работничка. Завършва училище през 1959 г. Служи в групата съветски войски в Германия (1961-1963). Завършва философия в ЛГУ (1968). Печата от 1957 г. От 1967 г. е професионален писател. Член на Съюза на писателите на СССР, а после на Русия от 1970 г. Лауреат на наградите на Ленинградския комсомол (1972), сп. „Нева” (1989), наградата „Андрей Платонов” (1999). През 1966 г. излиза първата му поетична книга „Открытие”, високо оценена от Олег Шестински. Автор на книгите „Встреча” (1970), „Жители Земли” (1973), „Созвездие весов” (1980), „Доля” (1984), „Полустанки высоты” (1984), „Кипрей при дороге” (1985), „Соколиная забава” (1986), „Тавро” (1989), „Охапка степной травы” (1990), „Русские баллады” (2000) и др. Пише и проза през 1990-те г. („Без тринадцати 13, или Тоска по Тюхину” (роман, 1995), „Цветок среди зимы” (проза, 1995), „Пойди туда - не знаю куда. Романтический апокриф” (роман, 1998), текстове за песни, разкази за деца, преразкази на руски народни балади. Творчеството му е пропито от любов към Русия, нейната история, природа и фолклор. Умира на 52 г. на 21.04.2005 г. в Санкт Петербург.

Публикации:

Поезия:

НИМА?/ превод: Николай Гюлев/ брой 64 юли 2014

За Виктор Максимов:

ТОЙ НЯМА ДА ЧУЕ ТЕЗИ ДУМИ …/ автор: Борис Друян/ брой 64 юли 2014