Борис Друян

превод: Литературен свят

През април тази година ние завинаги се сбогувахме с Виктор Григориевич Максимов - един от най-значителните поети на Русия, постоянен автор на сп. „Нева”, член на обществено-редакционния съвет на списанието.

Почти преди четиридесет години, в началото на 1966 г., излезе първата му поетична книга, наречена смело и - точно - „Откритие”. Читателите и критиците веднага забелязаха самобитните, зрели, ярки, запомнящи се от пръв прочит стихове на младия поет за Родината, за легендарните времена на руската земя, за вълшебните извори на руската реч, за поколението на момчетата, родили се във военните смутни години, за съвсем не сладката (и в тези години почетна!) армейска служба, за природата, за любимия Ленинград, за живота и смъртта. И в много стихове - неочаквани и толкова естествени важни открития: откритието на Човека, откритието на Русия, откритието н Поезията.

Отминаваха в миналото години, събития - малки, големи, преломни. Излизаха и получаваха жив отклик книгите на Виктор Максимов „Встреча”, „Жители земли”, „Кипрей при дороге”, „Полустанки высоты”, „Доля”, „Соколиная забава”, „Тавро”…

Много и успешно той превеждаше на руски полски поети. Пробваше се и в прозата. Но главното винаги оставаше Поезията - негов живот и съдба. Беше и остана в паметта на познавалите го като човек с висока култура, скромен, добросърдечен, предан на приятелите си. Той си отиде, оставяйки ни своите прекрасни стихове.

сп. „Нева”, №6, 2005 г.