Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Примерите за лоши диктатори са много. Най-ярките от тях са Фидел Кастро и Александър Лукашенко.

Първият превърна страната си във флагман на национално-освободителната борба в цял свят, в началото на шестдесетте, но и гарантира на народа си правото на безплатна и което е много важно, качествена медицинска помощ, на образование, право на труд и на почивка, право на достоен живот.

Да, кубинците са бедни, но всички те са равни във възможността да получат образование или медицинска помощ, работа или жилище.

Александър Лукашенко не позволи на олигарсите и компрадорската буржоазия да окраде страната и също гарантира правото на гражданите на Беларусия на достоен живот, същността на който се заключава не в правото да гласуват за кандидати от финансовия елит, а именно в тези базисни потребности на всеки човек: право на труд, право на получаване на медицинска помощ, право на покрив над главата, право на достойна старост.

И от тази гледна точка в Куба или в Беларусия има повече свобода, отколкото, да кажем, в САЩ, където милиони, ако не и десетки милиони живеят без медицинска осигуровка, където платеното и безплатното образование се различават едно от друго, както денят от нощта, да не говорим за висшето, което е достъпно далеч не за всички.

Наред с това, нито в Куба, нито в Беларусия, доколкото ми е известно, няма бездомни, за разлика от САЩ - флагмана на западната демокрация.

Още един пример: Северна Корея. Ако се вярва на западните източници, там е диктатура и народът гладува. Но същите западни СМИ признават, че КНДР има своя, мощна атомна и космическа промишленост, например.

Наличието на такива отрасли в народното стопанство на страната предполага високо ниво на образованието и науката. Не мисля, че подобни успехи могат да бъдат постигнати с едните репресии и държането на населението в постоянен страх. Тук е необходима не просто висока, а много висока мотивация. А у северокорейците я има, съдейки по успехите им в науката и промишлеността.

И още един момент: да допуснем, че в положението на КНДР се окажат САЩ. Интересно, колко биха издържали САЩ без икономически колапс и социални сътресения, ако им бъде прекратен достъпът до нефт и газ?

КНДР живее в такава ситуация вече десетилетия, както и Куба. И нищо, живи са: в Куба има една от най-добрите медицини на света, КНДР е силна не само със своето въоръжение, но и с научния си и промишлен потенциал.

Но освен лоши диктатори има и добри. Те са много, тези добри диктатори, устройващи западните демокрации: Пиночет в Чили, Сомоса - в Никарагуа, Трухильо - в Салвадор, “черните полковници”- в Гърция, Трухильо - в Доминиканската република. Но защо да изброяваме - цялата история на Латинска Америка в ново време е история на кървавите диктатури, държащи народите си в нищета, невежество и страх (Хитлер също беше отначало любим на западните демокрации - нима те иначе щяха да го затрупват с подаръци: Елзас и Лотарингия, Чехословакия, Австрия… После, наистина, осъзнаха че този бригадир се кани да убива не само комунисти).

Но те са добрите, както казваше Полиграф Полиграфович.

И тук логически възниква въпрос: добри или лоши - за кого? И с какво са лоши, ако са лоши?

На кого, например, пречат социалните гаранции за населението, както и утвърденото от конституцията безплатно медицинско обслужване на населението, правото на жилище, на труд, на пенсия?

На обикновените хора? Едва ли.

Макар че и тук има своеобразен нюанс. Съдейки по себе си и своето поколение, поне от онези, с които раснах и учех.

Ние познавахме историята, изучавахме я в училище и ни беше известно и за гражданската война, и за Великата Отечествена, и за страшните жертви, които бе понесъл съветският народ.

Знаехме, но не бяхме почувствали върху себе си всичко това: родителите ни, дядовците и бабите ни се стараеха да ни дадат всичко, от което поради житейските обстоятелства са били лишени самите те.

И ето, че съзнателно или не, но всичко това, което имахме: безплатните кръжоци по интереси, спортните и музикални училища, отсъствието на необходимостта да се работи от 14-16 години, както това е разпространено в същите САЩ или в Израел, гарантираната работа след завършването на университета или института като инженер, лекар или учител, а не работник в завод, охранител или чистачка - всичко това се възприемаше от нас като нещо, разбиращо се от само себе си.

От нас се искаше само едно: да учим добре. Това бе всичко, което се искаше в живота, за да не останеш зад борда: добра атестация, ако завършващите училището мечтаеха да влязат във ВУЗ и да имат по-нататъшната кариера, а също така вярност към идеологията, което беше достатъчно и само на думи.

Онези, които не се стремяха към кариера и не искаха да учат, държавата също не оставяше без своята грижа и им даваше професия заедно със средното образование в професионални технически училища или техникуми. На нас всичко това ни се струваше малко и искахме повече.

Многото кръв, с която бяха платени всички тези завоевания, ние не бяхме видели и се ползвахме от тях като най-обикновени неща от всекидневието, без да се замисляме за цената, платена за тях.

Не, разбира се, ние обичахме и уважавахме нашите дядовци-ветерани, но не бяхме преминали през това, което бяха преживели те. Никога не бяхме видели глад, туберкулоза, тиф, от нас не бяха изстисквали сока по полета и фабрики. Ученическите пътувания в колхоза бяха не толкова работа, колкото развлечение, стройотрядите запомнихме с песните и китарите край огъня, виното и момичетата, а трудът беше в радостта, своего рода съревнование по сила, издръжливост и умения.

Но всичко това на мнозинството се оказа малко - искахме повече.

И ние го получихме, това повече. Колкото по-ловко и по-нахално - толкова повече. На глупак беше направен само човекът на труда.

Впрочем, вие, уважаеми читатели, сте забелязали интересен момент: кой знае защо Сталин, ако става дума за нашата история, е руган основно от носители на регалии и звания. Не ми е се е случвало да слушам да го ругаят хора на труда - обикновените работници и колхозници.

Регалиите ли не са били достатъчни или може би става въпрос за нещо друго?

Интересно е да се сравни процентният състав по броя на предателствата сред висшето партийно ръководство на СССР, армейското командване от една страна, редовите бойци и младшите командири - от друга: къде процентът на предателствата е по-висок?
И главното - причините за предателството.

Може главната причина да се крие в егоизма и като следствие - в ненавистта към социалното равенство и справедливостта? В чувството за собствената изключителност и като следствие, в убедеността, че останалите хора съществуват само заради благото на даден “индивид”?

И не е ли това критерият, от който се ръководи Държавният Департамент, западните правозащитници и други, разделяйки дори понякога не и явно, диктаторите на „добри” и „лоши”?

С какво, например, пречи на САЩ Фидел Кастро? С това, че не позволява да владеят страната му като захарница на целия свят и бордей за американските туристи?

А Лукашенко с какво не угоди на Запада? С това, че не позволи да ограбят страната му и народа на Беларусия?

И защо толкова е мил и досега на същия този Запад Пиночет, толкова възхваляван от СМИ включително и в Русия, представяйки го като пионер в реализацията на идеите на чикагската школа?

И още: властта на транснационалните корпорации и банки, всички тези МВФ и Федерални резерви - не е ли диктатура?

Добре, нека е диктатура. Но в името на какво?!

Ако се отхвърли дърдоренето за свободата и правата на личността, дърдорене, тъй като свободата и правата са преди всичко социални гаранции, позволяващи на всеки член на обществото максимално личностно да се самореализира във всяка сфера, то критерият за Добро и Зло е ясен и разбираем:

Всичко, което се прави за благото на обществото и човека, е Добро. Всичко, което се прави за доброто на елита, във вреда на обществото и мнозинството, е Зло.

И от тази гледна точка, насилието, насочено, за да обезпечи благото на мнозинството срещу попълзновенията на елита да навреди на това благо в името на лични интереси - е напълно оправдано и необходимо.

Когато пък насилието е насочено срещу обществото в името на съхраняването на благата на елита във вреда на мнозинството - обществото, това е престъпление срещу човечността.