Всеволод Кузнецов

превод: Лалка Павлова

НЕ Е СЛУЧАЙНО - КАКТО КАЗВАТ ВСИЧКИ

                                     На моя внук Кирил

Понякога си мисля, че си губя вече и ума:
и ден, и нощ - все скитам подир някоя мечта.
Главата ми е пълна с илюзии, мъгла,
като пиян вървя, презрял отдавна трезвостта.

Броя си дните… Влакът ми стремително пътува
и още малко - ще свърши и маршрута.
Готов съм - с приятелите си летя, рискувам,
но май объркал съм пак пътя тука.

Не е случайно - както казват всички.
Не хвърлям като грижа, където и да скитам,
лирическия си герой, онези медени пчелички
от стихове, които пълнят медената пита.

От себе си не можеш да избягаш -
делата, знанието и живота, който не ни чака.
И ти, мой внук, така да можеш да си вземеш
решителния изпит - на изхода сред гъсталака.

ЩЕ ОТВЕДА ДУШАТА СИ

Ни месеци, ни дни броя.
През нощите, в които лошо спя,
разбира се - за тях мечтая -
за тях, обичните, които зная.

Тогава, щом другарите си видя,
с тях заедно ще вдигам тост след тост.
В мечтите мои - времето е близо -
когато ще завърши моят пост

и аз ще отведа душата си от тука,
там, дето чувството не мре,
и циганското лято пак ще слушам -
храна ще бъде то за мойте стихове.