ГЛАВНИЯТ ПРАЗНИК НА РУСИЯ ПРЕДСТОИ

Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Държавният департамент поздрави руснаците с Деня на Русия и не забрави да предаде привет и от Псаки.

В действителност с този празник трябва да бъде поздравена преди всичко не Русия, а САЩ и техните съюзници: Турция, Саудитска Арабия, НАТО.

Защото приетата през 1990 г. от конгреса на народните депутати на РСФСР, който по-точно би трябвало да бъде наречен антинароден, „Декларация за държавния суверенитет на РСФСР” насочи законодателната база към унищожаването на СССР.

Войните в Приднестровието, Таджикистан, Чечня и днес в Украйна са все следствия от тази декларация и беловежкия сговор.

Хитлеровия план „Барбароса” възнамеряваше да обезкръви Съветския Съюз и да го лиши от промишлеността, армията и територията му до Урал.

Но за такъв успех, какъвто буквално на поднос поднесоха на своя геополитически противник антинародните депутати и беловежките авантюристи, Хитлер навярно и не е мечтал.

Като сега виждам израза на лицата на кадровите морски офицери в деня, когато бе спуснато знамето на СССР. Помня и съветските професори, метящи тел авивските улици.

Бюджетът на суверенна Русия, обхващащ през 1992-1993 г. двадесет милиарда долара безследно изчезнаха благодарение на пълчищата мародери на промишлени предприятия, бездомни и безпризорни по улиците на руските градове.

Да се празнува този ден е като да се празнува ампутацията на крайниците на близък човек.

Това е моето лично възприятие.

Другояче стои въпросът със САЩ - те и партньорите им има какво да празнуват. Разрушаването на СССР продължи с няколко десетилетия живота на американската икономика, осигурявайки й огромен пазар за своята залежала ширпотреба и фаст фууд, съществено попълни касите на американските банки, развърза ръцете на НАТО в Югославия, на Близкия Изток, в Африка.

При отсъствието на СССР и социалистическия блок западните корпорации вече можеха да не се съобразяват и със своите работници, лишавайки ги от повечето завоевания, придобити в тежката кръвопролитна борба на работническата класа в продължение на сто и петдесет години.

На историците тепърва предстои да оценят мащабите на загубата, нанесена на Русия и бившите републики с унищожаването на СССР и става дума не само за материалните загуби, но преди всичко за човешките.

Тогава изглеждаше, че Русия няма да се възстанови от получения удар, нанесен й в гръб. Но случи се чудо или закономерност, и се измъкна Русия, вдигна се и това е истинският празник, наистина, засега не главният.

Разбира се, това още не е предишният Съюз, но Държавният департамент избързва с поздравленията - главният празник на Русия предстои.

13.06.2014