Сергей Есенин

превод: Никола Фурнаджиев

***

Ти недей ме сега укорява.
Аз от тебе не съм отвратен.
Твоят поглед фалшив обожавам
и вида ти лукаво смирен.

На простряна лисица приличаш
и аз негли бих с радост видял
как, уж мъртва, към ятото птиче
изведнъж се нахвърляш без жал.

И лови - от това не унивам.
Само дълго и здраво се дръж!
На душата ми хладна такива
се набождат до днес неведнъж.

Не във тебе, прекрасна, съм влюбен.
Само сянка и ехо си ти.
В твоя образ сънувам аз друга,
в чийто взор синевата блести.

Нека тя не изглежда тъй кротка
и е негли видът й студен,
ала тя с величава походка
всички чувства възбуни у мен.

Да замаеш такава не можеш,
няма воля пред нея мъжа,
а у теб ме дори не тревожи
напоената с ласка лъжа.

И презирайки, с теб си играя,
ала чуй, що за себе си знам:
ако нямаше ада и рая,
тях човек измислил би сам.