Александър Бобров

превод: Стефка Тотева

Целият свят, имащ достъп до неизопачена информация, потръпна от фашистката акция - запалването от бандеровци на Дома в профсъюзите в Одеса, наречен веднага сред народа Одески Хатин. В интернет вече присъства редактираният запис на програмата „Шустер Live” без пряко включване на ужаса и канибалското му одобрение от депутатите. Но пък е оставена реплика на един от тях: „Съобщиха, че сред загиналите има 15 руснаци, 10 приднепровци и нито един одесчанин!”. Значи, те не са хора, а останалите 18 - кои са? И кой е отговорен за гибелта от изгарянията на украинския поет Вадим Негатуров, православния стихирянин (т. е. имал страница в Стихи ру - бел. прев.)?
По данни на приятели, той е скочил от горящата сграда, но починал в реанимацията. През тази година е щял да навърши 55 години. За себе си поетът е написал така: „За своя полувековен живот успях да бъда строител, огняр, пазач, научен сътрудник, преподавател, „съветско-армейски” офицер, инженер, програмист, милиционер, икономист, професионалист в командировка (обиколих целия бивш Съюз надлъж и нашир), счетоводител, мениджър, търговец на ценни книжа, финансов аналитик, директор на няколко фирми, финансист… Докато се спрях на финансов консултант и предприемач (макар първото да е срамно, а второто, както се изясни в моя случай - болезнено и разоряващо). Съчинявах стихове винаги, откакто се помня, макар и да не мога да си спомня къде съм пъхвал написаното. След определени лични духовни събития, които се случиха преди три години, започнах да се отнасям към това доста сериозно, последователно и с трепет…”
Май е месец на тържеството на природата и на славянския празник на културата и писмеността. Ние знаем, че фашистките изверги ненавиждаха „низшите, според тях, човекоподобни славяни” и ги обричаха на унищожение. Псковските колеги подчертаваха особено това, че Вадим Негатуров е бил първият поет, който е изпратил заявка за участие на фестивала „Словенско поле” - 2013 г., но на самия фестивал не успял да пристигне поради заболяване. На Псковския литературен портал останаха стиховете му, а в архивите на фестивала - резюме, което предизвиква тъжни чувства „Вадим Виталиевич Негатуров, роден на 5 декември 1959 г. Случило се е в Одеса (не съм се старал - просто ми е провървяло). В този Благословен Град се учих отлично и честно се ожених… Живея и работя в Одеса. Имам принос за раждането на три забележителни дъщери. Получих две висши образования: математик и икономист. Вярващ православен. Действителен член съм на Академията на руската словесност и изящни изкуства на името на Г. Р. Державин, Санкт-Петербург”.
Да, „провървяло му” да се роди в свободния град Одеса, станал поле за разправа над онези, които не поискаха да забравят родното Слово и историческото достойнство. Ще цитираме последното произведение на Вадим Негатуров „Марш на Куликовското поле”, написано от него на 28 март 2014 г.

I.
След обиди и рани от чужда нам сган,
сбира войнство Русия с молитва…
Кой е руски стопанин? Славянин и хан
да решат в Куликовската битка!Поразен Челубей, овладян Пересвет,
но плющят знамената Христови!
Свята Рус! Към имперски победи просвет
стана твойто поле Куликово!

Припев:
Руска бран, напред! Руска бран, напред!
Верен страж пред орда вража имаме!
Пак Русия е в опасност! Наш сега е ред
да докажем обич към родината!
С дело смело - обич към родината!
С кръв и рани - обич към родината!
С дъх последен - обич към родината!

II.
Свята Рус! Ти сред пламък и дим векове
през безбродни десанти ни водиш,
не щадиш свойте сили, громиш врагове
и спасяваш от робство народи.

С Божа правда и с паметен братски съюз
се възражда славянското „ние”
и укрепват в единство три части на Рус -
Белорус и Украйна с Русия…

Припев:
Руска бран, напред! Руска бран, напред!
Верен страж пред орда вража имаме!
Пак Русия е в опасност! Наш сега е ред
да докажем обич към родината!
С дело смело - обич към родината!
С кръв и рани - обич към родината!
С дъх последен - обич към родината!

III.
От задморски конструкции с погребен хор
приближава се мрак сатанински,
за да трови Русия, да сее раздор
в православно славянско единство.

Но врага, който с дяволско зло ни заля,
пак Русия ще срещне сурово
в Сталинград и Полтава, и смели поля -
Бородинското и Куликово!

Припев:
Руска бран, напред! Руска бран, напред!
Верен страж пред орда вража имаме!
Рус предците защитиха с чест! Сега е ред
да докажем обич към родината!
С дело смело - обич към родината!
С кръв и рани - обич към родината!
С дъх последен - обич към родината!

(превод: Красимир Георгиев)

Поетът го доказа с кръвта и живота си. Да ударим славянските камбани!

Российский писатель. 05.05.2014 г.