Кръстина Христова

Мила Ваня,

Прочетох в рубриката “Критика” на “Литературен свят” твоето изразено мнение за книгата “Ненамерени хроники” на Георги Ангелов. Това, че си му съпруга и изразяваш мнение, намирам за чудесно: ти си поетеса, а и най-близкият човек до него, който най-добре го познава. Дори бих казала, че може би още миналата година би могла да го отразиш. Твоето проникновение в книгата е един духовен прочит. За мен то деликатно подсказва на писателската гилдия, че през миналата година не надникнаха в творбата на Георги, не отразиха мнение, освен Анита Коларова, може би поради шумотевицата за столетието на СБП.

Моята констатация е, че те - писателите, не купуват книги на свои колеги /по финансови причини/, а авторите, едвам смогнали финансово да издадат книга /или с издателства-разпространители/, не подаряват книги, така че вътре в гилдията трудно следят развитието си едни на други. На премиери или рецитали малцина са тези писатели, които се изказват или пишат за другите освен литературната критика.

Впечатлена съм, че на премиерата на “Ненамерени хроники” миналата година в НДК, присъстваха само няколко писатели, колеги на Георги, при огромния техен брой, присъстващи със страница в неговото електронно списание “Литературен свят”.

Надявам се, че за новите книги на Георги “Премълчаното”, “Другата свобода” и “Тристишия” ще последва реакция от страна на неговите пишещи братя, ще има отзиви не само от колегиално съпричастие, а поради впечатляващите достойнства на творбите му.

Мила Ваня, харесва ми твоят анализ на книгата на Георги “Ненамерени хроники”. В него ти си неговият духовен партньор, извисен наравно със самия Георги, който анализира неговите метафори актуално. Ти си свидетел на прозаичния му труд за насъщния през деня и на неговото духовно докосване до Бога вечер, отразено и в стиховете от новите му книги. Ти жалиш заедно с него за настоящия ни живот - непроменлива величина, а по-скоро променяща се към по-лошо.

И няма как духовното да доминира при масовото обедняване, засягащо и писателите, с какъв стоицизъм и вие двамата оцелявате. Живеем във време на крайна алчност, на медийно зомбиране на хората. Днес новият поробител е не императорът или монархът, а банките, станали двуцифрено число в страната, над тях - европейските и световните - системата е свързана и често човек остава без покрив. А при това положение какво духовно извисяване на народа, като се бори за оцеляване…

Разбира се, писателят във всички времена е будителят, той е камбаната, биеща тревога за бедните и онеправданите, той дава тон за духовното израстване на нацията, стига гласът му да надвие политическите боричкания за власт и алчност за богатства, уви!

Мили приятели, гордея се за вас за вашето списание, което държи високо знамето на духовността, не комерсиално, а с вашите лични качества на висок морал и духовно извисено лично творчество. Продължавайте да бъдете камбана, радвам се да чувам и гласа на Ваня.

Сърдечни поздрави: Д-р Кръстина Христова