Ваня Душева

„Ненамерени хроники” е книга-алегория на настоящето, което продължава толкова години на колкото е и Георги Ангелов. Всяко стихотворение съдържа философски пластове. Като навлизаш в дълбочината на стиха, стигаш до изводи колко всичко в нашия живот е непроменлива величина и само се залъгваме, че човекът се променя, че моралът се запазва, че живее в по-висши духовни измерения. Да. Променя се. Промени се отношението към материалния свят, но той заземява човешкия дух, духът не може да се издигне и на милиметър от земното притегляне.

„Ненамерени хроники” обединява всички пластове на общественото развитие върху времевата линия - фолклорна, митологична, историко-литературна, морална, естетическа, правна. И ако при пръв прочит стихотворенията звучат „обикновено”, то при следващ прочит започваш да си задаваш екзистенциални въпроси, за да си отговориш с няколко страшни думи - човекът, изграден от дух, душа и материя, живеейки в Света (свят - Светлина) потъва в дълбината на материята, загубва Светлината, но не осъзнава загубата.

„Ненамерени хроники” е стряскаща книга. Опасна, ако читателят иска да запази своето спокойствие и не иска да се отлъчи от инерцията, от масовия дух на обществото, от общественото зомбиране. Ако пък реши да се замисли, ако реши да се срещне със съвестта си ( т.е. с Бог в себе си), може да осъзнае, че е късно за промяна, защото твърде много е затънал в тъмнината (в безсъзнателното съществуване, в стремеж към материално благополучие, за което не подбираме средствата за постигането му), за която мнозина вярват, че е светлина. Така е, защото душезрението ни е привикнало да гледа през тази гъста субстанция.

Страхът от истината, която ще донесе болка, на която не можем да издържим, не позволява да четем отвъд стиха, да стигнем до посланията и да ревизираме живота си. Посланията, които слизат от духовните измерения, защото „когато поетът твори, той е най-близо до Бога”. Стиховете в „Ненамерени хроники” са уловените от поета послания. Може би трябва да се затворим в най-тайното кътче в себе си и да чуем с най-финия слух тези послания? Не е късно…

Георги Ангелов. „Ненамерени хроники”. Изд. „Хермес”, 2013 г.