Перивое Попович 

превод: Таня Попова 

(Съвременна българска поезия)

В областта на културата българите са постигнали завидни върхове. Сред тях, по мое мнение, предимствено място заема литературата и по-точно българската поезия.

Тази мисъл, взета от предговора на книгата „Българската поезия през 20-ти век” на съставителя Милан Гюрчинов („Нолит”, Белград. 1969) по ясен и прецизен начин квалифицира българското поетично творчество. По тази причина, странна и необичайна е слабата информираност на нашата общественост за събитията и процесите в литературата, преди всичко в поезията, на този духовно и географски близък на нас народ, който реално всъщност ни е твърде непознат.

Споменатият сборник ни представя поезията до шестдесетте години на миналия век, които вече ни се струват далечни. Но и в настоящото ново столетие, отново знаем съвсем малко за най-новата поезия на нашите духовни славянски братя, а на тяхна територия, както и у нас непрестанно се случват многообразни поетични събития, конкурси, премиери.

Историята на българската литература от преди появата на славянската азбука (8-10 в.), от „Именник на българските князе” и „Четири беседи”, през старата славянобългарска литература, известните православни Охридска и Търновска книжовни школи (на Теодосий и Евтимий Търновски), през Пейо Яворов, Пеньо Пенев и др., до днешните утвърдени имена като Евтим Евтимов, Христо Фотев, Никола Инджов, Любомир Левчев, Георги Константинов, Паруш Парушев, е необичайно богата, разнолика, многопластова и динамична.

Затова, наистина беше крайно време да се намери начин да се представи съвременната българска литература пред нашата общественост.

Веселин Ракчевич, познавач и преводач на  българска поезия, се нае с тази тежка и отговорна работа: от плеядата съвременни български поети да избере и представи имената и творчеството (разбира се според критериите на съставителя) на онези, които заслужават специално внимание.

Става дума преди всичко за поети, които с цялото си творческо и поетично дело са утвърдени не само в своята страна, а и извън нея и са творили преимуществено през последните четиридесет години, а това при днешния динамичен живот е наистина дълъг и бурен период.

Понякога е трябвало да минат векове или поне десетилетия, за да се появят след „Дамаскините” поети като Любен Каравелов (чийто книги са писани, освен на български, на сръбски и руски език), Христо Ботев, Иван Вазов (основоположник на новата българста литература), Елисавета Багряна (поетесата на житейските радости и неволи и съвършената красота), Николай Хрелков (известно време живял и творил по нашите земи под името Крум Тимофеев), Никола Вапцаров, Димчо Дебелянов, Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев - споменавам само някои имена в историческата периодизация на българската литература.

(Периодизацията и цитатите са на П. Кепески - “История на световната литература”, Българска литература -  „Младост”, Загреб, 1975 г., том 7)

Днес на българската поетична сцена присъства толкова оригиналност и индивидуалност, че е голямо умение между тях да разпознаеш и отделиш най-утвърдените представители.

Не е твърде трудно да се определи като трагично страдащ създател на съвременна поезия Пеньо Пенев („С никакви пътеки не диря през страданието брод…”), Никола Инджов като традиционен модернист или Паруш Парушев като модерен традиционалист.

Тук са и жизнеутвърждаващите и лиричните бунтовници Христо Фотев, Иван Радоев, и задълбочения Лъчезар Еленков (”За нещо друго, когато загиваше Търново”),  онова Търново, което дълго пази в святата си манастирска тъма и нашия просветител и светец Сава Неманич и така завинаги свързва в неразривна връзка българгарския и сръбския дух и душа.

Модерният лирик Стефан Цанев, изобретателният и вдъхновяващ Венко Евтимов, размишляващият Йордан Велчев, ангелски рефлексивният Петър Чухов, необикновено модерният и автентичен Аргирис Митропулос (поет от гръцки произход, който след социалистическите революции на Балканите, намира втората си родина България и тук на български език, твори под новото си име.) Равен със тях е и Стефан Гечев. Мъдро питащата Венета Мандева, и търсещата слънчевите следи по пътя си Дора Габе. Звънко се извисява гласът на съвременния патриотизъм (чест мотив в модерната българска поезия) на поета Павел Матев и много други от застъпените четиридесет и шест в подбора на Ракчевич за сборника „Българската поезия на ХХ век”.

Веселин Ракчевич е отделил специално внимание на неколцина съвременни поети - споменахме вече Никола Инджов и Паруш Парушев. И струва ми се, с право - разглеждайки ги като типични представители на два възможно най-широки кръга от поколението на съвременните български поети. В този кръг влизат и поетите Евтим Евтимов, за когото известната литературна критичка Е. Трайкова казва следното: „Любовта е основен елемент на ценностната система на Е. Евтимов. Това е неговата територия, където се разкриват най цялостно и най-интелигентно бремето на съмненията и противоречието на мислите.” Потвърждаваме изцяло нейните наблюдения.

Поетичният поглед на възвишения Любомир Левчев е вперен в небето, но отправната му точка е здраво вкоренена в земята и в страданията на човешката душа, която действа като спрояваща енергия между тези две раздалечени пространства.

В актуалността на времето ни се вписва и Георги Константинов като рефлексивен автор, който по своеобразен и абсолютно модерен начин води диалог с миналото, но и съвсем успешно с времето в което неизбежно и активно живее между хората, хората на нашето сурово време.

При Романьола Мирославова става дума за утвърждаването й като поетеса, което е подкрепено и от нейната интелигентност и изтънчена чувствителност.

Поетичният сборник „Българската поезия на ХХ век”, разбира се, не изчерпва възможностите и ангажиментите ни за по-нататъшно оживление на процеса на сближаване на нашата и българската поезия и литература, както и на нашите култури изобщо.

Вярвам, че тази книга е само ново начало или ценно продължение на онова, което преди Веселин Ракчевич са направили на югославска територия Петър Кепески, Милан Гюрчинов, Десанка Максимович и Влада Урошевич - подчертавам само онези, които са работили най-сериозно в тази област.

Подгорица                                                                               

26 февруари 2013 г.