19 ЯНУАРИ 1944
превод от италиански: Росица Василева
19 ЯНУАРИ 1944
От древен автор сладки рими ти чета,
а думите, родени сред лозята,
палатките по бреговете на реките в земите
източни, прилягат сякаш още траурни,
неутешими в дълбоката до крайност
нощ на битки, в която никой не пробягва
на ангелите на смъртта небето,
и чуе се със грохот срутен вятърът,
тресат се ламарините, които горе тука
разделят ложите, а угнетението се издига
от псетата, които вият из градините
срещу стрелбата пушечна по
кръстопътищата опустели. Оцелява някой.
Възможно някой оцелява. Но ние тука,
сврени да слушаме гласа античен,
сигнал живота да надвием дирим,
жребий мрачен на земята,
където даже сред гробовете в руини
издигат плевелите свойто цвете.
ПИСМО
Тази тишина, по пътищата закована,
този свирещ вятър, който се приплъзва
ниско сред листата сега или се издига
с багрите на чужди знамена…
Може би смутът да ти кажа нещо,
преди да прихлупят още небесата
следващото утро, може от инертност,
низката ни слабост… Животът
не е в лудешкото пулсиране мрачно
на сърцето, не е милостиня, а
игра на кръвта само, дето смъртта
таи се в едно венчелистче. О, газело сладка,
припомням ти онова мушкато върху зида
пламтящо, от картечен тътен надупчен.
Или сега даже ни смъртта е вече
за живите утеха, смъртта да обичаш?
