Пер Лагерквист

превод: Татяна Любенова

ЛЮБОВ И СМЪРТ

Веднъж, вечерта, аз вървях по улицата с моята любима, когато изведнъж се отвори вратата към мрачния дом, покрай който минавахме и от тъмнината се подаде с единия си крак навън амур. Но това не беше обичайното малко амурче, а огромен мъж, тежък и жилест, целият космат. Приличащият на снажен стрелец се прицели в мен с огромния си лък. Той стреля и ме улучи в гърдите, а сетне изчезна, затваряйки след себе си вратата на дома, който напомняше на тъмен, безрадостен замък.
Аз паднах, а моята любима продължи пътя си. Навярно тя не бе забелязала, че съм паднал. Защото, ако беше забелязала, разбира се, би спряла, би се навела над мен и би се постарала да ми помогне. Но тя продължи нататък и аз помислих, че нищо не е забелязала. Моята кръв се устреми след нея по водосточния канал, но скоро спря, защото вече цялата беше изтекла.

СВЕЩЕНИТЕ КОСТИ

Два народа водели помежду си голяма война, с която и двете страни се гордеели и която така разпалвала страстите, че обикновените дребни човешки преживявания изглеждали нищо пред тях. Оцелелите в битките хора били изцяло погълнати от тях. По двете страни на границата, където се водели боевете и не стихвали кръвопролитията, се издигали огромни монументи за падналите войни, принесли себе си в жертва за отечеството и вече успокоили се в земята. Към тях се стремели поклонници, там се произнасяли речи в чест на героите, костите на които спели под земята, осветени от доблестната смърт и прославени навеки.
Но ето, че плъзнала мълва, че на полето, където се водели сраженията, нощем ставали странни неща. Мъртвите ставали от гробовете, преминавали границата и се срещали така, сякаш отдавна-отдавна са се помирили. Вестта потресла всички. Падналите със смъртта на храбрите герои, пред които се прекланя народът, се срещат с враговете си и се помиряват с тях! Ужасно!
Двата народа изпратили комисии, за да разберат каква точно е работата. Зад оцелелите след боевете, увехнали дървета, направили засада и зачакали полунощ.
И - о, ужас! - невероятните слухове се потвърдили. Из пустинната земя се вдигали страшни привидения и вървели към границата, а като че ли и носели нещо. Всички се хвърлили към тях с негодувание:
- Вие се принесохте в жертва на родината, ние пред вас се прекланяме, към вас се стремят поклонници, ние ви почитаме и помним, свято се грижим за вашите гробове, а вие се събирате с враговете ни, помирявате се с тях!
Падналите герои се удивили:
- Какво!? Нищо подобно! Ние, както и преди се ненавиждаме един друг. Просто правим смяна на костите, защото те ужасно са се объркали.