Бертел Грипенберг

превод: Людмила Исаева

Той, който беше спал безгрижно
в леглото с не една жена,
лежи отпуснат неподвижно
върху талвега на деня.

Цена висока той заплаща -
до капка да се раздаде.
Но никоя не бе тъй властна
сърцето му да завладей.

Сърце и мисъл той залага,
да вкуси всичко, да познай
и към плода ръце протяга,
щом го почувства да ухай.

На разума не плаща данък -
привличат до безброй жени.
За друга глух да го направи
не смогна никоя. Уви!

Той плува в талвега на дните,
във мит, превърнат на века,
и не едно сърце се пита -
коя ли го владей сега.

Той плува чужд и тъй далечен
край истинските брегове
със къщите крайбрежни вечер…
Мираж сърцето му зове.