Пимен Панчанка

превод: Иван Карадачки

Какво са датите?… Жалони
в историята. И трева
расте. Но мъртвите ще помним,
ще помним техните слова.

Предел. Безмълвно там е, пусто.
Върху могили фронтови
въздигаме гранитни бюстове -
за мъртвите? За нас, уви.

И за децата. Тези дни те
сред другите да различат,
да оживеят пак бойците
и песни пак да проечат.